-
„Elegy“
„Beautiful women are invisible; we’re so dazzled by the outside that we never make it inside.“ Създаден по романа The Dying Animal на Philip Roth (автор на един от любимите ми филми The Human Stain), Елегия е от онези, неуловими филми, които тънко и ефирно се промъкват в сърцето ти, подобно воал, извиващ се от полъха на невидим вятър. Това е история за живота, за привличането, за красотата и чувствеността, за самотата и избора, за страха и доверието, за нещата, които отказваме да признаем или позволим на себе си, за собствените рамки и уроци, за страстта и ревността. След такива филми, си припомням колко пагубна може да бъде тази страст,…
-
„The Dark Knight“
Не съм особен почитател на филмите по комикси, нито на Батман, да не говорим, че клоуните са ми особено противни, защото пораждат асоциация с филми за серийни убийци. Нямаше как да пропусна и да не оценя по достойнство Черния рицар обаче – след смазващия трейлър и отзивите за супер високия рейтинг в imdb – 9.4, top 250, #1. The Dark Knight не е за хора със слаби нерви. Това е брутално, но точно разказана история, зад която стоят велики и древни идеи, жалко само, че част от инфантилната публика, която се хилеше неистово на моменти, в които те побиват тръпки от ужас, едва ли ги схванаха.Кастът е удивителен – мога…
-
„Другата Болейн“
Силен и драматичен филм, който по един невероятен начин допълва предисторията на Елизабет. Гледа се буквално на един дъх.
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
-
„Love in the Time of Cholera“
Един мъж, който чака жената на своята любов цял живот. Защото това е съдбата му. Силно, разтърсващо силно. Музиката ме остави зашеметена, както първия път, когато изслушах тази от Фрида. Същата сила и драматизъм, на моменти граничещи с тъга и безнадеждност. Някои нотки ми напомниха In the mood for love, други – The Fountain. Докосващо. И дълбоко.
