“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност. Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието. Адмирирам…

Гениите по правило не са скроени за битовизъм и праволинейни отношения. И ако някой дръзне да върви рамо до рамо с Величието, цената обикновено е огромна и съзнателно платена. “Маестро” е интересен поглед към живота, любовта и сложните отношения на композитора и диригент Leonard Bernstein и неговата съпруга, актрисата Felicia Montealegre Cohn. Фокусът на филма не е музиката, нито създаването й, изпълнението й, преподаването й, тя по-скоро присъства като неизменния фон на тази голяма и драматична любов, устояла на не една турбуленция и продължила десетилетия. Великолепието на този филм за мен не е в историята обаче. Тя е във величествената актьорска игра, която вълнува, завладява и ни прави съпричастни, и…

Последно време почти спрях да пиша за кино. Мисля, че съм в шок от изобилието на продукции, които забравям за няма и седмица, от посредствеността и липсата на оригиналност. Повече от 30 години гледам филми и ми се струва, че вече всичко ми еднаквее, (почти) нищо не може да ме грабне, залюлее, развълнува истински. Не и този филм обаче. Този филм ме завари абсолютно неподготвена за ефекта му върху мен. Нещо кликна, хвана ме за гърлото, стресе ми сърцето и напълно ме обсеби… Влюбих се в героите. Особено в него и в нея, в харизмата на техния „танц“: на наелектризиращия интензитет, драмата, болката, желанието да притъпиш и заглушиш помитащата емоция,…

Едва ли има по-добър ден от Деня на психолога да споделя този брилянтен сериал, който ми напълни душата. По-забавно и остроумно представяне на изключително тежки теми, не съм виждала откакто излезе “Ted Lasso“ (и нищо чудно, защото споделят сценаристи). Сериалът е като учебник за ползите от терапията, уязвимостта, емоционалната интелигентност, бруталната откровеност в добрия смисъл на думата, през призмата на невероятно чувство за хумор (което всъщност е най-добрият начин да вървим през живота). Макар че целият актьорски състав е великолепен, на моя любимец-открай-време Харисън Форд му свалям шапка: вече е на 80, но продължава да снима и е все така “очарователен” в ръмженето си. Сиилно препоръчвам. Poster design by InSync…