Огромните, по детски блестящи очи на Изи. Трескавите, обичащи очи на Томи. Тя, освободена от страха за смъртта и намерила покой. Той – изпълнен с гняв от безсилието пред болестта, наречена смърт. Между тях – силна до болка обич и въпреки нея – невъзможността да спрат вечния кръговрат на живота. Символите – кръгът, като затворено пространство и съвършена форма, дървото – растеж, живот, сътворение, поникване, прераждане. Музиката – тъжна, проникваща, прекрасно допълваща контраста покой, увереност – непримиримост, търсене. цигулка, изпълваща сърцето с ридание. Обичам да бъда опровергавана, точно когато кажа, че от дълго време не намирам филм, който да ме разтърси и впечатли издълбоко. В този няма логика, има идеи…