Докато правех проучвания за острова, ми направиха впечатление твърденията, че това място не е като никое друго. Казах си, какво пък толкова.
Действително обаче, Малта или поне частта от нея, която успяхме да видим, е неповторима амалгама от арабска и западна култура и архитектура, която прави пейзажа и атмосферата наистина уникални.

В моите очи Малта прилича на стара лачена дама, наплъстила тонове грим, които протяжно се ронят и разказват истории. Мястото е еклектично, хаотично, преживяло и обрулено.
Десетките народности, владели това стратегическо парче земя или минали оттук към Светите земи, са оставили трайно своя отпечатък. На острова се чува всевъзможна реч, която се смесва със странно звучащия малтийски – интересна смесица от арабски и сицилиански италиански. Добре (за нас), че английският е останал официален език.

Заради пясъчния цвят на варовика, който е буквално навсякъде и липсата на кой знае каква растителност, островът отдалеч сигурно наподобява типичните за тук вкусотии, наречени pastizzi, сякаш самият той е направен от многолистно, хрупкаво тесто с пълнеж.

Първи ден

Отседнали сме в хотел Azur в Sliema, затова вземаме ферибота към Валета, който прави водни тегели през половин час. Изкачвайки тесните улички, на път за Lower Barrakka Gardens и The Siege Bell War Memorial, първо опитваме прочутите пастици с рикота, които няма начин да ядеш красиво, но затова пък са просто пристрастяващи.

По уличките цари еклектика: много стари сгради са в контраст с новото строителство, тук-там е доста ориенталско, но там, където е пипнато и направено с вкус – прилича на оазис сред пустинята.

Трафикът е почти невъзможен и е с десен волан, наследство от британското присъствие. Навсякъде пред сградите има струпани различни по цвят торби – такъв е редът за прибирането на боклука. Има обаче някакъв древен чар в ярко боядисаните врати, атрактивните дръжки и емблематичните балкончета.

Накъдето и да обърнеш поглед – варовик. Някои сгради са полу-изядени от влагата и солта, други са запълнени и шлайфани, а трети – съвсем нови, но в тон със светло-жълтия материал.

Първият ни обяд тук е в D’office Bistro и въпреки че името не блести с креативност, храната е просто превъзходна. Имам едни усещания, че това нашето ще е откровен кулинарен туризъм 🙂
Опитвам Bouillabaisse – супата с невъзможно за писане име и пълна с морски дарове, която е просто божествена!! Тук наистина е раят за морска храна (само да си намеря деветте стомаха като Алф и животът ще е приказен!).

Отварям скоба – бидейки първото ни по-сериозно пътуване след пандемията, нямаме почти никакви амбиции от типа, трябва задължително да видим сто и две неща… Предварително преглеждам няколко клипчета в Youtube, правя минимален списък с желания и това е. Като цяло идеята е просто да попием местната атмосфера.

Затова и просто се шматкаме из тесните улички, стигаме до Upper Barrakka Gardens, минаваме покрай модерната, но безкрайно добре вписващата се сграда на парламента, дело на Renzo Piano, след което се спускаме по пешеходното стъргало на Republic Str. Сядаме за кафе и гигантска гофрета на една от силно наклонените улички наоколо.

За вечеря се виждаме с наши приятели българско семейство, което живее близо година в Малта. Водят ни в много приятен суши ресторант в Слима, който се казва Shatt. Естествено, масичката за четирима се оказва тясна за изобилието, което поливаме с прекрасно италианско розе.

Втори ден

Решаваме да ползваме червените hop-on / hop-off автобуси (които аз кръщавам hip-hop маршрутки) и да отидем с тях до Mdina. Това се оказва интересно преживяване. След като си купуваме онлайн билети на сайта на една от фирмите, се оказва, че не сме получили ваучера за пътуването и се налага да купим билети отново, вътре в автобуса. Въпреки този малък фал-старт и едночасовата комуникация по мейла за връщане на първата сума, успяваме да попием пейзажа навън. Архитектурата е с откровено арабско влияние, на моменти имам усещането, че сме в Алжир, Мароко или

Прочети повече Малта – пясъчната лейди