И какво стана сега, уж хич не гледах комедии, камо ли да препоръчвам на блога, обаче напоследък (може би защото реалният живот вече никак не е шега работа), единственото, което мога да понеса, са по-лекинки неща и ето на.

Този сериал дълго време го заобикалях, отбягвах и пренебрегвах (вероятно заради твърде фамозния мустак на главния герой и защото погрешно презюмирах, че е твърде много за спорт/футбол), но броят на получените филмови награди и фактът, че Брене Браун му е огромен фен, наклониха везните в полза на чаровния Тед Ласо.

И, о, боже, дали не е брилянтен?? Първите 6 епизода погълнахме наведнъж и ако беше уикенд, сигурно и двата сезона щяха да бъдат глътнати на една хапка. Всъщност разбрах защо Брене го харесва – типажите са класически – има си и жена – ламя, и вечно ядосан на всичко персонаж, и нарцисист по учебник, а треньор Ласо е обратното на мачо клишето, непоправим оптимист, виждащ доброто във всичко и във всеки, но не без собствени грижи в живота.
Всеки от героите се е окопирал зад бронята си, за да скрие уязвимост, ранимост и неувереност. Хуморът балансира чудесно сериозните идеи и чистата доза психология, която е в основата на сериала.

Подкастът с Джейсън Судейкис, който аз лично ще изслушам, когато приключа и с втори сезон.