-
На балет: “Великият Гетсби”
Великолепие. За мен това е думата, която описва точно прекрасния нов балетен спектакъл на Лео Муич. “Великият Гетсби” носи духа на завладяващите мюзикъли “Ах, този джаз” и “Чикаго”, само че атмосферата на времето е предадена не с пеене, а с движение, синхрон, заряд и артистизъм. Харесах всичко – от разкошните костюми, през минималистичната сценография (брилянтната “покривка”, спусната като маса, “брокатът”, разпилян на сцената, който продължи да блести и да лети; фаровете на “автомобилите”), невероятната енергия на музиката (която да, щеше да е още по-въздействаща, ако беше на живо) и най-вече великолепните изпълнения на грациозните и чувствени Марта Петкова и Памела Пандова, безкрайно талантливите мъжки солисти и изключително наелектризиращите балетисти от…
-
На изложба: “Прима”
На Международния ден на балета, 29 април, имах удоволствието да присъствам на откриването на фотографската изложба “Прима” на документалния фотограф Димитри Стефанов в Софийска опера и балет. Като символ на върховната изящност и красота, за мен балетът е изкуство със специално място в сърцето ми. Фотографиите от изложбата носят истинска наслада с дълбочината на историите, които разказват и ни направят съпричастни с труда и усилията “зад завесата” – това, което остава скрито и често неоценено. Ще цитирам текста от описанието на проекта: Можете да посетите изложбата до 9 май, доколкото разбирам, когато Операта има представления и централното фоайе, където са подредени фотографиите, е отворено за посещения.
-
На балет: “Ана Каренина”
Не знам дали красотата ще спаси света, но мен със сигурност ме спасява. Не можех да си пожелая по-прекрасен подарък за Коледа от балета “Ана Каренина” (постановка на Лео Муич, с участието на балета на Пловдивската опера, Марта Петкова и Никола Хаджитанев). За мен балетът открай време е свещено тайнство, изпитвам дълбок респект към толкова изискващо, но и така възнаграждаващо изкуство. Винаги донякъде ми е напомняло на айсберг, от който ние, зрителите, виждаме само върха в цялата му прелест, а отдолу, под повърхността, се крият огромно количество труд, и усилия, и стремеж към съвършенство. Този спектакъл ме остави възхитена – и музиката, и минималистичните декори, и костюмите, и усещането за…
-
На балет: “Amore”
Боже, каква прелест! Влюбих се в тази изключителна жена още, когато я гледах в “Жизел”, а след “Аморе” вече ми се струва, че тя е не просто човешко същество, а флуид в лилава рокля, който омагьосва с неземна грация и изящност.. От трите етюда, “моят” беше “Преди дъжда” – семпъл, с абстрактна идея, минималистична сценография, прекрасна хореография, докосваща музика. Истинска привилегия е да гледаш прима балерината на Болшой театър в съвременен балет, това е абсолютно разчупване на стереотипа, че тя непременно трябва да е лице на класическия балет – “Лебедово езеро”, “Жизел”, “Спящата красавица”, тя със сигурност е неотразима във всички тях, но в “Аморе” (може би и заради петия…
-
На балет: “Корсар”
Снимков материал: Софийска опера и балет Напоследък съвсем съзнателно разширявам балетния кръгозор и след “Пахита” и “Жизел”, без никакво колебание се озовах на “Корсар”. Въпреки че “Жизел” беше изключително удоволствие заради участието на неописуемо грациозната Светлана Захарова – прима балерината на Болшой театър, “Корсар” дотук е най-красивата балетна постановка в моя все още скромен списък. Музика, визии, семпли, но създаващи атмосфера декори, осветление, изящни костюми, закачливост и невероятно добри балетисти – всичко това беше истинска наслада за сетивата. Излязох от Операта възторжена и незабелязваща неспирния декемврийски дъжд в петъчната вечер.
