-
Краят на една ера (Good-buy, Chateau!)
Седмица след като сме си тръгнали от Шатото, ме застига усещането за безвъзвратна загуба. Не мисля че някога съм страдала така за място, както за това. И въпреки че тъгуването започна още миналото лято, когато научихме, че Chateau Coliving престава да съществува в досегашната си форма, тези дни окончателността на факта ме залива като цунами.
-
Артистично прегаряне
Да изисквам от себе си непрекъснато надграждане като творец с убийствените темпове на света, в който живеем, е смазваща преса. Това е хамстерско колело от нова величина, защото експлоатира способността да създаваш и я превръща във фабрика за съдържание със съмнителна стойност.
-
I miss the poetry
Не ме питайте защо редовете по-долу излязоха директно на английски. Нито откога не съм писала дори нещо близко до поезия. Но ето на, докато си пиех кафето сутринта, се роди следното: I miss the poetryof the boring days,when everythingused to happen slowly,and I could dreamwithout distraction;when I could looka single drop of rainrolling down a glass for hours;when the clouds did not hurryto change into funny shapes.I miss the old dayswhen magic wasin every single thing,and life was simplein its rapture. Вдъхновението:
-
За зрялата женственост – с любов и милост
Нека започна с това: никоя жена не трябва да се срамува от истинската си възраст. Нито от решенията, които взима за себе си, когато знае, че са правилните за нея, дори да са непопулярни в очите на околните. Това лято ставам на 50. Голяма работа. Или изобщо. Но е повод най-после да поразсъждавам над някои теми, с които започнах да се сблъсквам напоследък. Табута и срам на средната възраст Едно време, когато хората едва са доживявали до 50, то, да, на тези години си бил антика. В днешните реалности, на 50 животът тепърва започва. Защо тогава ние, жените, все още се сблъскваме с куп възрастови клишета и сме така ужасени…
-
Откровено за художническия живот
Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно. Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.…
