“Elegy”
“Beautiful women are invisible; we’re so dazzled by the outside that we never make it inside.”
Създаден по романа The Dying Animal на Philip Roth (автор на един от любимите ми филми The Human Stain), Елегия е от онези, неуловими филми, които тънко и ефирно се промъкват в сърцето ти, подобно воал, извиващ се от полъха на невидим вятър. Това е история за живота, за привличането, за красотата и чувствеността, за самотата и избора, за страха и доверието, за нещата, които отказваме да признаем или позволим на себе си, за собствените рамки и уроци, за страстта и ревността.
След такива филми, си припомням колко пагубна може да бъде тази страст, ако е изпепеляваща и до полуда буйна. И не преставам да съм благодарна на изливането в картини, което ме спасява от върховете и дъното на прекомерната емоционалност.
Една донякъде изненадваща роля на Бен Кингсли, който е страхотен актьор, с присъщата му лека скованост и дистанцираност, Пенелопе Крус е себе си, ту красива и безкрайно чувствена, ту тъжна и безцветна. а между тях – музика, която се стели на едри печални стонове, като сълзи.
P.S И малко кино в аванс:
De Niro и Pachino заедно отново след Жега – Righteous Kill >>
Малко забавление по женски :о) – The Women >>
Великолепната Мерил на 360 градуса след Мама Миа – Doubt >>
Втори филм на Ед Харис като режисьор след Pollock – Ammaloosa >>
Поредна роля на Джейми Фокс, свързана с музиката, предвкусвам прекрасен саундтрак – The Soloist >>
