Има дни, в които осъзнавам, че ми е все по-трудно да изваждам красиви неща от себе си… не защото не са там, а защото битието под всякаква форма ми влиза ребром и се опитва да вземе превез, и аз трябва със зъби и нокти да отстоявам онази, непрекосновената територия на сътворяването: на приказното, на финото и деликатното, от което се раждат картини.. Много пъти ме питат в интервюта неприятното клише: какво ви вдъхновява? Да си призная, трудно е това с вдъхновението. И все по-трудно става в този клокочещ бълвоч от информация, сивота в ежедневието и липса на елементарна култура в почти всяка област от живота.Но.Ето тези хора ме вдъхновяват. Ето…