Терезита Фернандез: из живота на артиста
От известно време съм абонирана за статиите на сайта brainpickings.org. Преди няколко дни сред запазените за по-късно четене материали открих истинско съкровище: думите на Teresita Fernandez – съвременен скулптор от Ню Йорк, към завършващите Virginia Commonwealth University’s School of the Arts.
Напоследък много малко неща успяват да ме впечатлят – може би, защото плуваме сред твърде много думи, в които има твърде малко истинско съдържание… Но това, което Терезита казва, ме докосна и ентусиазира до степен не просто да харесам и споделя линка във ФБ, а да отделя време да преведа цитати от думите й за отделна публикация тук. Обръщението е за бъдещи хора на изкуството, но според мен е повече от универсално.
“В Япония изкуството да се поправят счупени съдове е на особена почит. В чаената церемония не съществува понятието провал или успех така, както сме свикнали да използваме тези думи. Една счупена чаша е ценна точно, защото е “съшита” по изящен начин – посредством традицията на кинцуги, което означава “да поправиш със злато”. Ние често се опитваме да поправим нещо счупено така, че да прикрие пукнатината и то да стане “като ново”. Но японските майстори разбират, че добавянето на сияйното злато може да създаде друг вид красота, която дори е по-ценна като естетика. Те са осъзнават, че явна и артистична поправка всъщност добавя стойност. Защото след залепването, уникалните линии на счупените парчета се трансформират в мънички реки от злато и стават още по-специални, превръщайки чашата в единствена по рода си. Ето в това се състои съществената трансформация на ненужното в безценно, на поражението – в успех. Всички непохватни и неловки моменти, през които ще преминете, всички несполучливи опити, всички пропуски, цялото непринудено любопитство, някой ден ще започнат да ви упътват в правилната посока.”
…
“В моментите, когато се чувствате обезкуражени и отчаяни в ателието си или когато се справяте с нечий отказ, приемете спокойно, че това, което не знаете, е своеобразна форма на знание, макар и доста трудна за осъзнаване. В много отношения да твориш е равносилно на това насляпо да се опиташ да определиш формата на нещо, което още не познаваш. Всеки път, когато съзрете частица от тази ваша неспособност, от незнанието ви, от уязвимостта ви, от непознатото, не се страхувайте или притеснявайте да се вгледате в него. Вместо това, опитайте се да се потопите в дълбоката му мистерия. Да правиш изкуство означава да поемете риска да сте въвлечени в нещо абсурдно и ирационално, а просто трябва да го погледнете отблизо, да го отворите, за да видите какво се крие във вътрешността.”
…
“Живеем в меритократично общество, в което постиженията непрестанно се измерват с външни показатели, в което всичко се възприема по външността, а комфортът и лайфстайлът погрешно се приемат за успех и дори за щастие. Не се заблуждавайте. Ние сами трябва да определяме какво наричаме успех и аз ви съветвам усилено да го търсите едновременно и вътре във вас и във външния свят… Като хора на изкуството, за вас ще бъде особено трудно да прецените какво е успех, защото сте избрали професионален път, изцяло зависим от приемането на възможните многократни провали, независимо от всички успехи, които ще ви съпътстват.
Успехът е понятие с вътрешно и външно проявление.
Повечето хора са наясно какво представлява външното проявление на успеха. Успехът отвън винаги изглежда ужасно бляскав и понякога може наистина да бъде такъв. Но всъщност това е изключително преувеличено и не прави същинската работа по-лесна, напротив, прави я по-трудна, защото летвата се вдига, потенциалните унизителни поражения стават по-видими и публични, а критиката – много по-жестока.“
След приключване на голям проект или изложба…
“На следващия ден си обхванат от паника, от порива да се върнеш в ателието, защото знаеш, че трябва да започнеш отначало, да съградиш нещо от нулата, търсейки упора в несполуките, от които можеш да извлечеш полза, в очакване на абсурдния диалог на собствените вътрешни гласове. Този сценарий не е особено бляскав. Но точно така изглежда вътрешният успех. Той е видим само за вас самите и ако все пак успеете да заблудите света, че сте добри артисти, себе си не можете да убедите в това, което е и причината да продължавате да опитвате. Ако сте с достатъчно късмет и мотивация да продължавате да се занимавате с изкуство, животът е спокоен, работите това, което обичате, щастливо дълбаете нещо, сътворявате нещо, свиквайки с този цикъл на върхове и спадове и каквото има между тях и няма значение дали правите всичко това две години или петдесет, схемата остава една и съща. Безпокойството продължава да се натрупва, съмненията се прокрадват, ситните несигурни стъпки към сглобяването на парченцата започват отначало, както и предпазливия порив да надникваш към пукнатините. Когато стигнете до всичко това, ще знаете, че вътрешното движи външното.
Този глад, това желание за успех, е нищо повече от страх от провал… И странното е, че когато дойде, успехът всъщност е тих и неочакван и без много шум. Вие ще сте единствените, които ще разпознаете вътрешните си успехи. Усиленият труд зад сътвореното е видим само за вас самите.
Не само това, което се случва в ателието, ви прави артисти. Начинът, по който живеете, хората, които избирате да обичате и начинът, по който ги обичате, как гласувате, думите, които изговаряте, светът, който сътворявате около себе си, способността ви да влияете на нещата, в които вярвате, обсесиите и провалите ви – всички тези елементи са суровият материал за изкуството, което създавате.“
