За кариерния път и промените
Лили Георгиева, която консултира дамите как да създадат ясна визия за кариера, носеща радост и удовлетворение, ме покани да си поговорим за кариерния път и промените по него. Ето какво се получи:
„Вече дванайсет години се изявяваш като художник, но известен брой от тях работеше в офисна среда и то в ИТ компании – съвсем друга сфера. Кое те накара да се замислиш за промяна и как се случи тя?
Да имаш работа на пълен работен ден е практика за повечето художници навсякъде по света. Това им помага да се издържат, докато паралелно се развиват и като артисти. При мен в началото рисуването балансираше стреса от работата в изключително напрегната и динамична среда, а с времето ставаше все по-сериозно занимание: успоредно движех проекти, изложби, рисувах вечер след работа или през уикенда. С годините и смяната на компаниите започнах да намирам все по-малко смисъл в “дневната” работа, нещо повече – фрустрацията нарасна до размери, които трудно се тушираха от “удовлетворението от предизвикателството да се справиш” или от заплатата и ми стана ясно, че предстоят сериозни промени.
От друга страна работата в офисна среда за мен имаше сериозни преимущества – тя ме научи на много неща, които са полезни в реализацията ми като художник. Затова често и клиентите забелязват, че не съм “типичният” артист – аз съм доста организирана, дисциплинирана, имам ясна визия как искам да се реализирам. В този смисъл бизнес основата, която работата в различни по големина компании ми даде, е незаменима.
Кое беше по-силно от страха, от несигурността, от неизвестността на бъдещето, така че да си кажеш „Скачам!”?
Желанието да правя това, което обичам и да съм сигурна, че това е моят път. Това е мощен мотиватор за вземане на решение. В моя случай към 2009 година, когато напусках последния офис, в който работех, вече бях сигурна, че искам да рискувам и да опитам да се занимавам изцяло с творческа работа. Обикновено такива решения зреят дълго време и една малка капка прелива – в един момент просто усетих, че повече нямам нито силите, нито енергията, нито желанието да работя за някой друг, че искам всички усилия, които съм полагала като служител, да вложа в утвърждаването ми като артист. Сега поне знам, че “побеляването на косата” е резултат от ежедневната борба за собственото ми развитие, а не от често безсмисления стрес в офиса.
Иначе съмнения дали си “на прав път” винаги има, особено през летните месеци, които за изкуството са сравнително слаб сезон. Тези периоди могат да са истинско изпитание за устойчивостта и самодисциплината, по пък аз се уча да ги използвам като възможност да се концентрирам над самоусъвършенстване и разработка над нов материал.
Коя е първата стъпка към реализацията?
Да започнеш да гледаш на себе си и на нещата, които създаваш като продукт (в моя случай – с добавена стойност), за който си убеден, че е достатъчно качествен, за да види бял свят. След това естествената стъпка в развитието е създаването на собствена марка и идентичност, която да те представя пред света. И според мен ако човек държи нещата да се случват професионално и има високи критерии, при всички случаи делегира това на външна компания, която също е на ниво, да се грижи за брандинга, рекламата и маркетирането му. Това винаги се отплаща. Наскоро реализирах арт проект, включващ поръчка на четири картини за офиса на клиент от бизнеса – на висока мениджърска позиция в голяма международна компания. При първоначалния разговор тя сподели, че е била впечатлена не само от картините ми, но и от професионалното ми представяне, от уебсайта, от печатните материали, от всичко, което говори за изключително внимание към детайла и ме отличава. В такива моменти осъзнавам, че всички усилия, които полагам, си струват!
Кое беше по-лесно, отколкото си го представяше?
Да работиш за себе си принципно не е лесна работа. Но пък е предизвикателство и наистина е изключително удовлетворяващо. При мен единственото лесно нещо беше самият творчески процес – времето, което прекарвах пред статива. Останалото – реализацията, намирането на правилните локации и проекти за изява, организирането на изложби, маркетирането, всичко беше свързано с целенасочени усилия и много много труд. Улеснение в моя случай беше подкрепата на близките ми и най-вече на човека до мен, с който и работим заедно от години. Такава подкрепа е безценна, тя дава солидна отправна точка и я пожелавам на всеки.
А кое беше по-трудно от очакваното?
“Вътрешната” работа, която си е постоянен процес – справянето със собствените мисловни бариери, излизането от зоната на комфорта, преодоляването на насадените клишета, запазването на устойчивост в кризисни моменти… Доста отработих последните години и имам още много да осъзнавам и надскачам.
Какво смяташ, че трябва да притежава като качества всяка жена, която планира смела промяна в кариерен план, без значение дали става дума за промяна на професията, преминаване на фриланс заетост или пък стартиране на собствен бизнес?
Смелост, склонност към риск, непримиримост към статуквото, увереност в собствените способности, вътрешна стабилност, умение да определяш приоритетите си и посоката и да следваш поставените цели, градивно отношение към грешките и провалите. Но всъщност като се замисля, най-важно е да определиш какво е успехът за теб самия и да следваш своята си визия, а не това, което външният свят постоянно се опитва налага като понятие за успешност.”
