-
„Yves Saint Laurent“
Каква е цената да си наричан гениален? Висока? Драматична? Помитаща? Всички накуп? На първата му пресконференция, при поемането на модна къща Диор, Ив Сен Лоран признава, че се страхува да не се провали – това адско вътрешно напрежение го съпътства от първия до последния ден, при създаването на всяка нова колекция, независимо или тъкмо поради гения си – твърде млад той вдига летвата прекалено високо и очакванията към него неслучайно са космически. Следват години свирепа вътрешна борба, в която не триумфите и паденията са страшните, а всичко между тях – онова, равното, в което трябва някак да се научиш да живееш с демоните си или да унищожиш всичко, което си. 3 години…
-
„Labor Day“
Може би периодично трябва да ни се напомня, че животът никога не е просто черно-бял, а с фини, неуловими нюанси, които се преплитат и преливат един в друг… „Labor Day“: филм бавен, чувствен, донякъде предсказуем, но по своему красив и интимно вълнуващ.. За ситуациите в живота, които са извън клишето.По романа на Joyce Maynard.
-
„The Words“
Понякога, дори другите да ни простят, можем ли сами да си простим? Завладяваща история, замислящи въпроси, впечатляваща игра, прекрасна музика. Препоръчително за всеки, който твори. „The Words“.
-
„About Time“
Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте. „How long will I love you? As long as stars are above you And longer, if I can. How long will I need you? As long as the seasons need to Follow their plan. How long will I be with you? As long as the sea is…
-
„Елементарно, Уотсън“
Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си…