„Words and pictures“

Дали, защото отдавна имам сантимент към таланта на Жулиет Бинош и Клайв Оуен, или пък заради темата words vs. pictures, но филмът, макар и далеч от шедьовър, ме докосна и ме забавлява, разсмя ме, разплака ме, и остави приятно чувство на доволство в неделния следобед. А сцените, в които тя рисува отчаяно в огромното си ателие, омазана в бои, търсеща ентусиазма в собствените си творения… И неговото обаяние и безкрайни цитати, заразителната любов към езика и литературата.. (напомни ми на Dead Poets’ Society..) Неописуемо удоволствие…

“I am a small poem on a
page with room for another.

Share with me this white field,
wide as an acre of snow,
clear but for these tiny
markings like the steps of birds.

Come now.
This is the trough of the wave,
the seconds after lightning.
Thin slice of silence
as music ends,
the freeze before melting.

Lie down beside me.
Make angels.
Make devils.
Make who you are.”