арт зона,  книги и цитати,  художници

“Владимир Димитров – Майстора”

Не са много българските художници от по-старо време, за които с чисто сърце мога да кажа, че ме вълнуват като картини, като сюжети, като рисунък, колорит и общо въздействие. Майстора стои начело на този списък, може би защото в моите очи творбите му омайват не само със дързостта и откровеността си, но и звучат модерно цял един век след създаването си.

Не знаех много за живота на Владимир Димитров – този чудат и мистичен персонаж, който е живял простичко, странствал е много, във всяка своя картина е търсил да изрази красотата, както той я е виждал, експериментирал е и все е оставал недоволен…

Благодарна съм за прекрасното издание на Книгомания, събрало факти и цитати от житието и творческия път на Майстора.

Против всякакви лични житиета той не обича да говори за себе си или да се връща в спомените си от ранните години, ловко избягва всяка една по-съкровена тема или мълчи. Та нима всеки, който е склонен да показва творбите си на хората, няма право да запаза душевните си терзания за себе си, пита той.”

“На въпроса, зададен му в самия край на живота му, какво го е накарало да се върне на село – дали “и атавизъм, и инстинкт на селянин, и обикновена привързаност”, – Майстора отговаря: Ако искате да разберете, елате с мен в една ранна пролетна утрин (…) Чуйте как жуженето на пчелите се надпява с игривите припеви на копачките! Вижте как ябълковите дървета сияят с розови усмивки. Как цялата земя ликува (…) Или елате през лятото: “как златото на житата стопля нежния кобалт на небето (…) И как пее нашият народ! Широко (…) Гласовете се сливат отвъд хоризонта с мелодията на ветровете (…) и всичко това зазвучава като химн на труда и радостта, като апология на свързването на свързването на човека с природата”. А есента? Тогава може би е най-хубаво. “Тогава зреят златните ябълки. Те поглеждат едновременно дяволито и свенливо като момински лица (…) Това съм се стремил да отразя винаги в картините си, да намеря връзката между свежестта и колорита на чудните наши плодове и нравствената чистота, духовната красота на народа. Дали съм успял?

“Много труд вложих през годините на най-усилна работа, но почти нищо значително на направих… Може много да съм грешал в този път, но бях щастлив.”