-
„Stranger than Fiction“
Един твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. Който се оказва в центъра на литературен шедьовър. Дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. Да. Докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. Една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. А, и със специалното участие на един необикновен часовник.
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
-
Разминаване като докосване
В пъти по-добър от римейка The Lake House. Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.
-
„The great debaters“
много много хубав филм, който с удивителна точност попада в категорията Силата на думите. Denzel Washington е с поредната силна, макар и ненатрапчива роля, и същевременно режисьор на тази вдъхновяваща история, създадена по истински случай. интересно съвпадение бе, че изгледах The Great Debaters точно вечерта, когато погълнах почти половината от „Мъже на власт“. дали пък ако нашите политици гледат повече такива филми, все пак няма да научат ценни и важни неща? може би наивен въпрос. но продиктуван от неизбежната реалност.
-
Няма място за слаби мъже
Напоследък успях да изгледам три силни филма, единият от които спечели и Оскар за най-добър филм. Всъщност, да си призная, останах леко разочарована, след като отделих 2 часа на No country for old men. Безспорно братята Коен са много талантливи момчета, по свой си особняшки начин, обаче не разбрах кое точно му беше изключителното на този филм, освен идеята за иронията на съдбата, която след зверско преследване и десетки размазани в кръв трупове, отреди най-обикновени крадци хлапета да извъртят хода на историята. Нито кой знае колко оригинален сюжет, нито чак толкова разтърсваща игра, като се прибави и липсата на каквато и да е музика, тотално ме загубиха за каузата. Иначе,…
