-
„Labor Day“
Може би периодично трябва да ни се напомня, че животът никога не е просто черно-бял, а с фини, неуловими нюанси, които се преплитат и преливат един в друг… „Labor Day“: филм бавен, чувствен, донякъде предсказуем, но по своему красив и интимно вълнуващ.. За ситуациите в живота, които са извън клишето.По романа на Joyce Maynard.
-
„The Words“
Понякога, дори другите да ни простят, можем ли сами да си простим? Завладяваща история, замислящи въпроси, впечатляваща игра, прекрасна музика. Препоръчително за всеки, който твори. „The Words“.
-
„About Time“
Безкрайно хубаво е, че филмовата ми година започна с филм като About Time. Британски, блестящ, разсмиващ, разплакващ, дълбок. Романс в най-добрата си форма! Всъщност като се замисля за този жанр, май единствено невероятното чувство за хумор на британците е способно умело да избегне сладникавостта и да придаде особения солено-горчив привкус на една нетипична типична любовна история. His Magesty the Extraordinary Ordinary Life. Гледайте. „How long will I love you? As long as stars are above you And longer, if I can. How long will I need you? As long as the seasons need to Follow their plan. How long will I be with you? As long as the sea is…
-
„Елементарно, Уотсън“
Никога не съм била от типа „сериали-маниак“, обаче напоследък започвам да се опровергавам и списъкът с маниащините нараства заплашително, може би заради по-големите бюджети на продукциите, което се отразява на качеството им. Дотук в списъка се мъдрят Castle, Game of Thrones, Lie to me, House of Cards и Sherlock. Elementary обаче ми влезе под кожата, като се плъзна тънко и обсебващо, точно като наркотик. Дори не знам защо точно той. Може би добрата стара история за Холмс е разказана съвременно и нестандартно. Може би е това, че Уотсън е жена (и то самата Луси Лу). Може би е от силния диалог (на моменти монолог в стил дедуктивен Шерлок), но всъщност си…
-
„The best Offer“
Джефри Ръш прави поредна зашеметяваща роля в трилъра с артистично-романтичен привкус „La migliore offerta“ на режисьора Джузепе Торнаторе. Съставът е изключително подбран, както и произведенията на изкуството (особено колекцията на главния герой – само женски образи!), а сюжетът няма да разказвам, защото идеята му е да държи топката в стомаха до края. Удоволствие от доброто кино. „Във всеки фалшификат има доза автентичност…“ Още малко филми, които оставиха следа това лято: Despicable me 2 Now is good The Host The Quartet Cirque de Soleil – Worlds away The Lifeguard
