Силни и много различни като сюжет филми се борят за оскарите тази година. Birdman безспорно е от „странните птици“, мнозина няма да го разберат, други ще го гледат само заради намека за комикс и вероятно ще бъдат разочаровани. Всъщност филмът е великолепна илюстрация на налудничавия, сложен и разкъсващ живот на артиста, независимо дали е актьор или художник или писател… Толкова въпроси повдига Иняриту сред клаустрофобичните коридори „зад сцената“, че в началото се почувствах завладяна от хаос и не бях сигурна къде точно съм попаднала. Но тук всичко е символика на вътрешното напрежение и нещата „от кухнята“ бързо се разграничават от тези „на сцената“… Едни хора са истински само там, а…

Има умове, които са толкова необичайни в красотата си, че всяко надникване в тях е като откровение. Представям си, че за такива умове физическото тяло повече, отколкото при всички останали, е наистина просто временна обвивка, нещо тленно и несъвършено, и без особено значение… А сблъсъкът с непоносимата реалност е смазващ и разтърсващ и предизвиква дива съпротива… Най-вече у околните… Гледаш го този невероятен човек и си казваш: каква сила е нужна, за да живееш по този начин! Но всъщност истинската сила се състои не в ежедневното справяне с битието, а в онзи блеснал поглед, символ на решимостта, на мотивацията, на това, да знаеш с пределна яснота какво е призванието ти…

Годината започва с тежък за гледане, но разкошен по толкова много начини филм. Разтърсващ, човешки, каращ те да си припомниш важните неща в живота (клише, но така вярно). Страхотна игра на Хилъри Суонк. по романа на Michelle Wildgen.

Love’s a bitch but that’s the beauty of it..