-
„Господин Търнър“
Отдавна чаках този филм, защото предполагах, че ще е достойна перла сред списъка с филми за художници. и наистина, Майк Лий е създал прекрасна илюстрация (като добре балансира фактите и художествената измислица) на зрелите години на Джоузеф Малорд Уилям Търнър, чак до смъртта му. В началото се прокрадва доста хумор в иначе доста потискащата и архаична обстановка, но с напредването на годините, настроението става все по-мрачно – копие на собствените преживявания на художника… „самотата и уединението са различни неща“… Едва ли има по-добър избор за ролята на ръмжащия и ексцентричен Търнър от Тимъти Спол (дори не знам защо не го номинираха за тази роля), който се справя блестящо с ръбатия…
-
„Beyond the lights“
На пръв поглед може да ви се стори като добре познато клише.. Но всъщност този филм е за отровата на родителската амбиция, за клетката на славата, за безмилостната фасада, зад която се крие поредната звезда-продукт за милиони, за любовта, която размества пластовете и променя посоките, за огледалата, в които се оглеждаме и ръцете, които ни издърпват от отчаянието… И за изборите, които правим, за да бъдем себе си. През цялото време, докато гледах, не знам защо, си мислех за Риана, но всъщност всеки артист от нейния ранг може да бъде прототип на героинята. Очаквано, саундтракът е силен.
-
„The Imitation Game“
Продължавам с номинираните филми. The Imitation Game, по романа „Alan Turing: the Enigma“ е с 8 номинации и в момента е в топ 250 на IMDB. Изумително е как един чепат, лишен от чувство за хумор чудак, който обаче е надарен с необикновен ум, спасява милиони по времето на Втората световна война, разбивайки немската кодираща машина Енигма. И, по чудовищна ирония, понеже това е секретен проект, реално никой не разбира значимостта на работата му… Интересно, но през годините са правени няколко филма за живота на Алън Тюринг, но никой не е толкова силен… Брилянтна роля на моя иначе любим Sherlock – Бенедикт Къмбърбач. „Sometimes it is the people who no…
-
„Big Eyes“
Още оскарски ленти: Тим Бъртън е излязъл леко от добре познатото амплоа и е пресъздал историята на Маргарет Кийн – художник, за автор на чиито картини дълги години се представя вече бившият й и покоен съпруг Уолтър Кийн. Трябва да призная, че докато гледах филма изпитвах дива съпротива – смес от недоумение, яд и адреналина, който удря в тавана всеки път като видя своя картина безогледно изкопирана. Хубавото е, че Маргарет е успяла да се пребори със себе си, мъжа си и наивността си и светът все пак е научил истината. Не мога да кажа, че самият филм е шедьовър, но историята е интересна и доста поучителна. Поредно попълнение в…
-
„Birdman“
Силни и много различни като сюжет филми се борят за оскарите тази година. Birdman безспорно е от „странните птици“, мнозина няма да го разберат, други ще го гледат само заради намека за комикс и вероятно ще бъдат разочаровани. Всъщност филмът е великолепна илюстрация на налудничавия, сложен и разкъсващ живот на артиста, независимо дали е актьор или художник или писател… Толкова въпроси повдига Иняриту сред клаустрофобичните коридори „зад сцената“, че в началото се почувствах завладяна от хаос и не бях сигурна къде точно съм попаднала. Но тук всичко е символика на вътрешното напрежение и нещата „от кухнята“ бързо се разграничават от тези „на сцената“… Едни хора са истински само там, а…
