-
„Woman in gold“
От време на време в Roundtables се дискутира темата за това, как рядко изникват интересни роли за по-възрастни актриси. Е, „Жената в златно“ безспорно опровергава това твърдение, още повече, че е създаден по истински случай. Едва ли е нужно да споменавам нещо за категоричното присъствие на Хелън Мирън, но тя и тук е просто прекрасна в ролята на устатата и непримирима Мария Алтман, отраснала в заможно еврейско семейство сред културния елит на Виена. Зарадвах се, че историята всъщност е за картина на Густав Климт, не толкова популярна за масовата публика извън Австрия, колкото Целувката: става въпрос за портрета на Адела Блох-Бауер, наречен още Жената в златно. Портретът, който по време на…
-
„A little chaos“
Французите няма да харесат този филм. Но пък кой го е грижа дали действието се придържа към историческите факти или е художествена измислица, щом е забавна и докосваща история.. Наистина е малко странно да се гмурнеш във френския двор от 17 век с цялата му церемониалност, интриги и помпозност и да чуваш … английска реч, но съм сигурна, че за Алън Рикман (мой любимец сред гаднярите още от времето на Умирай трудно) е било невероятно забавление не само да режисира филма, но и да пресъздаде един колоритен и вслушващ се в мъдри съвети Луи XIV… Какво още ме спечели: всеки кадър във филма е картина, главната героиня е независима, откровена и…
-
„Testament of Youth“
Силна и класическа драматична история за загубата и повратите в живота, които сякаш са извън нас… По мемоарите на Вера Брит и с прекрасната музика на Max Richter.
-
„Song of the Sea“
Не помня откога не съм гледала толкова красива анимация, в която всеки кадър да е картина..„Song of the Sea“ е базирана на келтската легенда за селки – митологично същество, което на сушата е човек, а под водата се превръща в тюлен. Тази прекрасна магическа приказка е с напълно заслужена номинация за Оскар за най-добър анимационен филм за 2014.
-
„The Water Diviner“
Напоследък съм силно впечатлена от историите, които изключителни и любими за мен актьори решават да разкажат, само че в ролята на режисьори. Ръсъл Кроу е пресътворил една според мен малко известна на широката публика историческа случка (битката при Галиполи) в истински епично приключение, в което има и любов, и драма, и смърт, и различни гледни точки към събитията на няколко абсолютно различни култури. Не знам дали е успял да бъде „безмилостен“ (по неговите думи), но проектът му се е получил много силен. Документалният филм за създаването на „The Water Diviner“: