-
„Steve Jobs“
Филмът на Дани Бойл е абсолютно доказателство за това, как към една и съща тема може да се подходи по уникален начин и оттам резултатът да е коренно различен. Сравнението с Jobs с Аштън Кътчър е неминуемо и за мен Steve Jobs е правилният филм за Стив Джобс. жестоката интуиция, гениалността на границата с психопатия, противоречията и сблъсъка с най-близкия кръг хора и най-вече със самия себе си, прозират в тоновете динамичен диалог, чиито реплики прескачат като на пинг-понг маса и може би добре илюстрират светкавичната бързина, с която функционира мозъкът на гения. А иначе, както знаем, „playing the orchestra“ си има цена и всеки визионер от ранга на Джобс…
-
„Fathers and Daughters“
За всички татковци на малки и големи момичета… и не само.Прекрасен.
-
„Joy“
И още една вдъхновяваща история… Да имаш добра идея, да се бориш за нея, да падаш, да ставаш, да падаш лошо… и противно на законите на „бизнеса“, на вампирите – роднини и свещеното незнание – да успееш. На това му казвам аз упорство. По истинската история на Joy Mangano
-
„Creed“
Откъде да започна… Може би от там, че когато израствах, стените на стаята ни с брат ми бяха облепени с плакати на Bruce Lee, Rambo и Rocky, а филмите с тях бяха попивани жадно от касетките с отвратително качество, просто, защото тогава това имаше… Винаги съм имала особен сантимент към поредицата за Роки Балбоа. Може би, защото в историята за Роки съзрях ценности, които ме моделираха преди години и които успяват да ме вълнуват и днес… Предвид споделеното дотук, за мен Creed носи особен вид романтика – връща ме в онези години, припомня ми откъде тръгнах, и макар да не вярвах, че играта на Силвестър Сталоун може да ме просълзи,…
-
„The Danish Girl“
Tези дни установих, че The Hateful Eight е пълна загуба на време (да ме прощава Тарантино, но това сигурно е най-слабият му филм досега). Затова пък The Danish Girl е с напълно заслужени номинации. Това е филм за емпатични хора. Бидейки (за жалост) безкрайно емпатична, на два пъти прекъсвах филма, за да смеля това, което виждах… Играта и превъплъщението на Еди Редмейн са забележителни и съм напълно съгласна с казаното от него, че роли като тази на Лили Елбе и преди това на Стивън Хокинг, са once in a life time, та е безкрайно благословен да ги получи. Всъщност респект за смелостта да ги изиграе и двете. За мен допълнително удоволствие…