-
Арт „подреждане“
Изключително забавна презентация на швейцарския комик Ursus Wehrli, който споделя гениалната си идея да „подреди“ някои от най-известните съвременни произведения на изкуството. Аз лично се посмях от сърце. Човекът се е постарал и дори е издал книга с брилянтните си „подредени“ произведения >>
-
„Keith“
На тези от вас, които а) някога са се влюбвали в „неподходящия“ човек, б) знаят какво е „разместване на пластовете“, в) не ги е страх от драми или от романтика препоръчвам този филм. И на всички, за които only the sky is the limit.
-
„За народното творчество“
Има дни, когато си мисля, че ще умра от свръхдоза удоволствие, беше казал един екстравагантен творец и съм много склонна да се съглася с него, само пет минути след началото на За народното творчество на Камен Донев. Спектакълът е смазващ, в характерния за Даскала монолог с редящи се непрекъснати абсурдни думоизлияния, които те изкъртват от стола, изтръгват най-зверските и неподозирано болезнени за дланите аплодисменти, без да се усетиш запечатват мускулите на ченето ти в една неспасяемо нахилена поза, докато стомахът ти не спира да се гърчи от смях. Всичко това – подплатено със солидна доза сериозни идеи, народни танци и музика, от които настръхваш и едно тънко гласче, което започва…
-
„Ashes and snow“
Получавам сайта като „подарък“ от една сродна душа, която мислех за изгубена. Истинско чудо. Отварям, и с още първите кликове изпадам някъде отвъд времето. Възкликвам о, боже! Удивена от тази неземна приказност, сякаш сън, в който сред тишината и покоя чуваш гласа на господа, а времето не е величина, а далечна песен… Красота от пепел и сняг…
-
„Watchmen“
Този път ще започна по-отдалече. Когато бях малка, често събирахме и предавахме празни бутилки и със спечелените стотинки ходехме на тогавашните кино – хитове: За няколко долара повече, Манастирът Шао Лин, Банда БМХ. имаше огромно очарование в „реалността“ на филмите и някъде по това време започна страстта ми към киното. В резултат, тонове филми бяха изглеждани не само на екран, но и на видео, макар с ужасяващо качество. Когато дойдох в София години по-късно, едно от най-големите удоволствия за мен беше кино вечер в някое от старите кина – Европа палас, Цанко Церковски, Рекс, Изток.. Нито едно от тях вече не съществува, безмилостно пометено от мултиплексите. Мисля, че за жалост (без разбира…
