-
Сребърните плажове от Предела на света
„Децата на Просперо. Ключът към Дверите“ Джан Сийгъл
-
Юнски микс
Въздухът ухае на липи, а небето не спира да рони следобедни сълзи. ако някой ми беше казал, че работата в майкрософт ще провокира творческото ми вдъхновение, съвсем сигурно щях да му се изсмея, но ето че довършвам петата си картина за последните две седмици, а други 3 чакат на скици. Същото се отнася и за 4 те започнати книги, разхвърляни безпорядъчно край леглото, сред които любовните приказки на Хесе и How to survive and prosper as an artist, въпреки че дори не стигнах до Панаира на книгата. В този ред на мисли един особен филм докосна сърцето ми тези дни – Miss Potter – сигурно, защото е вярно, че те докосват нещата,…
-
„Flicka“
Напоследък се случва така, че споделям емоция само чрез филми. Може би, защото е по-просто. Веднъж чух някой да казва, че когато искаш да кажеш много неща с малко думи, обикновено не казваш нищо. Затова стоя притихнала и донякъде интровертна през този период на предусещане на промени, пролетна свежест и преподреждане, и през ситото на сетивата излиза само това: От време на време човек трябва да си подарява филми като Flicka. Някои биха казали, че са детски, или по холмаркски семейни, но ако ги гледаш в точния момент, всъщност са човешки, вдъхновяващи и докосващи. Flicka ме върна в периодите на една невинност, която веднъж надрасната, никога повече не се завръща в…
-
„300
Безспорно 300 ще бъде най-коментираният филм тази година (а може би и следващата, кой знае). И няма как да не бъде така. Величествена музика, забавени кадри на съвършена хореография, сепия – златисто с кървав акцент или синкаво-зелена нощна светлина – всеки кадър, създаден да е картина. И все пак, като изчетох коментара на капитал лайт осъзнах защо след края на филма, остана едно кофти усещане от типа „очаквах повече“.. Макар че какво повече, мамка му, след тази изкъртваща визия, която смазва всички сетива и те заковава на стола.. не знам. За мен най-впечатляващият и запомнящ се момент (изключвам битките), си остава изящният танц на оракула – неземно красив, ефирен и крехък. А…
-
Февруарски микс
Вали първият сняг от месеци, а аз поглъщам с поглед първото нарисувано от мен пастелно звездно небе. Тези дни съм усмихната отвътре и плувам в енергия, която оцветява аурата в най-яркото червено. Обратно на това нося меки, земни цветове – цялата гама от бежаво до кафяво, зелено, капучино. Зачитам Захир за втори път и с наслада установявам, че начинът, по който Коелю напевно излива душата си, ми въздейства дълбоко и питателно, дори откривам нови мисли, заради които безмилостно подгъвам ъгълчетата на страниците. Парфюмът – филмът – се оказва доста слаб, на фона на книгата, въпреки очевидното старание на създателите му. Просто има моменти, когато думите все пак са по-силни и въздействащи от визията.…
