-
„A Good Woman“
Дълго търсен, но затова пък на сто процента попит. Забавен, приятен за окото, със силен и остроумен до брилянтност диалог, създаден по пиесата на Оскар Уайлд „Lady Windemere’s Fan“, филмът е прекрасно трагикомично преплитане на съдби. Хелън Хънт е великолепна в ролята на фаталната жена, която всеки мъж желае, а всяка съпруга презира. A must за всяка колекция. „Човек си държи очите широко отворени преди сватбата и полузатворени след това. Това е тайната.“ „Харесвам Америка. Сещаш ли се за друго общество, което е извървяло пътя от варваризъм до упадък, без да си направи труда да създаде цивилизация. Поклон на американската ефективност.“ „На този свят има само две трагедии. Едната е да не получиш каквото искаш,…
-
One life. Live it.
Сигурно съм станала привърженик на особен вид екстремности, щом доскоро се задържах по 4-5 години на една работа, а сега, за последните 4 месеца я сменям за втори път. От друга страна, онзи ден видях на една тениска следния надпис: оne life. live it. Толкова ми хареса, че малко остана да я сваля от гърба на човечеца.. Интуицията ми работи безпогрешно (както винаги), защо трябва да губя още месеци, за да се убеждавам в правилността й? Хубавото в случая е именно бързината, с която вземам решенията. Хич не знам накъде ме водят. Ама какво от това? Не мисля да се примирявам с неща, които намирам за безсмислени, а ми отнемат енергия.…
-
Безгрижни отнесени дни
Пиша тези редове пред палатката, с лаптопа в скута и едно ширнало се необятно сребърно море пред погледа. Тази година отпускът е необичаен, пъстър и надиплен като воланите на шарена пола и точно затова – сладък. Позиционирани сме на плажа на къмпинг Смокиня, на 5 метра от вълните, но успяваме да проходим почти цялото крайбрежие – Резово, Варна, Бургас, Созопол – и усещанията са пропити с дъх на водорасли, изпепеляваща жега, вкус на лаврак и миди, всепроникващ пясък и пълна луна, сякаш току-що изкъпана от вълните. Рожденият ми ден е най-хубавият от много лета насам – сред жаравата на пясъка цвърчат ребърца и наденички, на импровизирания бар се лее водка…
-
Разказвачът на Приказки
Говори най-задъхания италиански и се нарича безспорно Роберто Бенини. Точно преди десет години Животът бе прекрасен, а сега Тигри се разхождат в снега. Мисля си, че ако някой е тъжен или просто има желание да отпие от една вдъхновяваща, хем смешна, хем тъжна история, непременно си струва да се довери на Роберто. В този филм той е влюбен до полуда поет, който преподава най-щуро-заразителните лекции за бъдещи поети, сънува все един и същ сън как се жени по потник и долни гащи, и е готов на всичко за любимата жена, включително да язди смърдяща камила насред пустинята около Багдат по време на бомбардировки. Надявам се говоренето сам или безумната разсеяност на Атилио да не са заразни. За мен поне…
-
„Разговори с бога“
Тази седмица, след поредния тежък ден, най-после успях да стигна до дългия списък с филми. изобщо не оспорих вътрешно заглавието, което само се избра – Conversations with God. Помня, че когато преди години прочетох книгата, бях разтърсена от откровените отговори, които открих в нея, на десетки въпроси, тормозещи будното ми израстващо и вечно изтормозено от търсене същество. Заедно с цялата поредица Селестинското пророчество на Редфийлд, откровенията на Шърли Маклейн за духовните й търсения, и чудно-мъдрите идеи на Ричард Бах, Разговори с Бога се оказа за мен една от онези основополагащи книги, които формират светогледа в най-важните години от собственото развитие.Филмът беше приятна изненада. Очаквах през цялото време да говори „гласът…