-
До Канада и назад – част I
Някои хора скачат с бънджи. Аз пък правя изложби в Канада. Разликата е, че скокът те изстрелва адреналинно има няма за половин час, а с моя арт скок адреналинът ме държи вече пети месец… Решението е само началото на нещо, това осъзнава Сантяго от “Алхимикът”, когато поема на дълго пътешествие, следвайки мечтите си. Аз започвам да осъзнавам тези думи веднага след Нова година, когато стартира подготовката за изложбата в Монреал. Дори не подозирам колко е вярно, че решението ми да кажа Да на поканата, е само началото… Когато възвърна хъса си за рисуване, с мен се случва истинско чудо. и така е всеки път. И така, на 4 януари, със…
-
От сърце
“Правилната молитва никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност. Когато благодариш за това, което избираш да преживееш в своята действителност, всъщност приемаш, че то вече е там и се случва. Затова никога недей умолява. Цени и бъди благодарен.” Из “Разговори с Бога” Както е видно от моя “облак от думи” на картинката, кратката версия на този пост би се състояла от една дума: Благодаря! Тази година обаче бях доста семпла откъм думи (сравнено с редакторския период), затова ще си позволя известна многословност и малко разпилени мисли. Като понеча да кажа: Искам да благодаря на.. и все се сещам за Оскарите и за thank you речите на Мерил…
-
Цитат на деня
“Четенето на книги е като гледането на картини, човек трябва от пръв поглед, без колебание, да открие хубавото и да бъде сигурен в преценката си.” Винсент Ван Гог “Писма”
-
Сън за есен
Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…
-
Цитат на деня
„Интересно как някои хора изобщо не забелязват картините. Влизат, без да хвърлят поглед към стените. По ъглите могат да висят трупове, но те няма да ги забележат. Те живеят в свои собствени тунели, използват зрението си само, за да не се блъскат в заобикалящите ги предмети, нещо като прилепа и неговия сонар. Други влизат и оглеждат цялото помещение, но не задържат погледа си върху картините. Може би забелязват хубавите завеси, чистите прозорци или някой паяк, който плете паяжината си в ъгъла. Трети хвърлят по един поглед върху картините, сякаш са купчина моркови или картофи, и възкликват: О, ти ли си ги нарисувал? Проклети да са всичките!” „Художникът” Уилям Уортън
