“Четенето на книги е като гледането на картини, човек трябва от пръв поглед, без колебание, да открие хубавото и да бъде сигурен в преценката си.” Винсент Ван Гог “Писма”

Има нещо особено в топлите безветрени есенни дни. Слънцето някак благосклонно и меко огрява потръпващите листа на дърветата и удължава сенките на наситеното до невъзможност карминено мушкато. всичко наоколо е притихнало успокоено, в летаргично очакване. Леката меланхолия във въздуха ми напомня за отминали отдавна есенни дни, в които срещите за дълги обяди под ласкавите обятия на обагрените в злато дървета бяха неземно спасителни за душата ми. Сякаш сън, онези дни са като далечно усещане за парфюм, който носи в аромата си завинаги инкрустирани в паметта събития… Топлината и протяжността на деня ме разстилат като мелодия от нечуто нашепване и откривам в себе си неочаквано търпение да потъна с часове в…

На село сме. Тук всичко е простичко. От външната тоалетна, през паяците, висящи на един крак в очакване на поредната нощна пеперуда, до кучето, облизващо прилежно пръстите на висящия ти от хамака крак. времето се е свило до капка роса и същевременно се е разтегнало до звездна карта. Дърветата са изумително отрупани с плод – червени и сини сливи, ябълки и огромни круши, които сякаш някоя магическа ръка е накичила както се украсява коледно дръвче. Звуците са най-очарователни – рояк птичоци, които се боричкат неуморно в лещака, пчели и мухи – изтребители, кокошките на съседите, които гордо обикалят край телената ограда и редкият, но раздиращ неочакваните паузи тишина самотен и…