-
Предисторията на „Изящна и огнена“
Всяка изложба си има някаква история, точно както и всяка картина от нея.Историята на „Изящна и огнена“ започна през декември 2014, когато с мен се свърза британският галерист Андрю Хилиър и ме покани да работим заедно в новата му галерия, където щях да излагам до творци от ранга на Vladimir Volegov, Andre Kohn, Atroshenko. В хода на разговорите, постепенно се оформи визията за желаната колекция от картини, която да включва фигуративни маслени платна от по-нежните сюжети и такива от по-страстната фламенко серия. Уви, съвместната работа с галерията не беше реализирана, поради влошаване на здравословното състояние на Андрю, но идеята за колекцията картини прерасна в идеята за изложба. Създаването на идейните…
-
Carnival of Rust
Понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. Горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. Не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. Ей това е то вдъхновението. Понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен. Спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на…
-
Restart 2.0
Морският бриз издува блузата ми като корабно платно, настойчиво прониква до най-фините брънки на претоварения ми градски мозък и ме изпълва с аромат на липов цвят и обещание за ново начало… Ако само преди няколко месеца някой ми беше казал, че ще си разреша толкова много дни почивка през този юни, нямаше да повярвам. Но ето – явно съм заслужила този малък флирт със слънцето, соления дъх на вятъра и крясъците на морските прасета… И то не къде да е, а в любимия Бургас. С чисто сърце мога да нарека това място роден град, въпреки че като дете прекарвах тук само летните месеци – просто в съзнанието ми спомените от…
-
2015
Че животът е непредсказуем, непредсказуем е. Кой не знае. Но тази година, особено краят й, така ме отвя с непредвидимости, че чак разбрах в дълбочина онзи лаф за плановете и хумора на Шефа… Тези дни гледам във фейсбук можеш да си направиш ревю на годината… Добре, че там съм толкова оскъдна откъм лични неща, че за външния свят моята година е цялата картини. … Иначе (което не споделих в статуси) започнах годината с бесен старт и сътворих идеи за цяла една колекция нови картини, минах през отворена коремна операция (слава богу планирана), тъкмо се възстанових и възторгнах от щастливото лято и есента вместо в мечтаната Флоренция ме запрати в дълбините…
-
Щастие
В редките случаи, когато се сещам, че ставам на 40, мигновената ми реакция е, да бе да, това не е възможно, защото всъщност в някои дни съм на 5, в други – на 15 или в най-добрия случай, на 25… :о) Като отмахнем бръчиците от радост и тъга (Славчо :о)), за мен да си някъде около половината изминат живот, си има своите преимущества. Както е казал един мъдър човек, животът става по-хубав, когато мъничко си поживял… Амии, вярно си е. След всичко преживяно и осъзнато (или не чак дотам) е интересно как нагласата ми се променя напоследък. Искам нещата да са простички. Опитвам се да ги правя такива. Отстранявам всичко,…
