В края на тази година няма да ви изненадам с нищо уникално и невиждано-ново. Но израстването си е мое, и именно това го прави безкрайно ценно. Животът е красиво противоречие. Противоречиво е, че сме уязвими до болка от хората, които са най-близо до сърцето ни. Противоречиво е и това, че изтръпнали от същата тази болка, сме способни великодушно и зряло да прощаваме именно, защото обичаме издъно, неописуемо, вселенски. За да не остава утайка, която безпощадно да трови дните и нощите. Противоречиво е какво наричаме крехкост и сила, покой и вихър. Противоречиво е ластичното разтягане на душа, понятия и вяра. Вътрешната сила за мен вече се измерва със скоростта, с която…

Бяла съботна утрин. Дрезгавият глас на Род Стюард внася топли джазови нотки в зимния пейзаж навън. Първият снежен ден за този сезон съвпада с началото на нов период – от понеделник съм home office! Дългоочаквана промяна, с надеждата да бъде свеж период за правилно насочена неразпилявана енергия, за нов, по-ефективен начин на творчество по всички фронтове и жизненоважно чуване на собствените мисли. С две думи да се порадвам на тишината. Да се погрижа за себе си, елиминирайки излишности и безсмислености. Ха дано! Идва ми да скоча до тавана, вместо това се усмихвам на танцуващите снежинки навън, които се сипят като пудра захар на балкона. Нека е ново начало.

Напоследък всяка сутрин се събуждам с натрапчивото усещане за ценността на живота. Не просто моя собствен, a живота по принцип. чудото да си жив, да си в съзнание, със свежи, отворени към вселената сетива, да си способен да се радваш на дребните неща, като падащите ярко златни листа навън. Не знам откъде идва това чувство, може би интуицията ми се опитва за сетен път да ми подскаже нещо, а аз съм толкова уморена, че не чувам и не виждам, само долавям. И това лекичко усещане, подобно трептенията-вълнички, предизвикани от хвърляне на камъче във вода, макар и убийствено фини, ме карат да смятам всичко около мен за крайно маловажно, разговорите в…

Дали е възможно без да се усетя, да изпадам в тотална безпоетичност, обезцветила магията, есенцията на дните, същността на вълшебството.. Тези дни добре познатата шизофрения, вече е избуяла в разтроение – работа, рисуване и ремонт, и всичко около мен се е свело до малки досадни задачки, които запълват ежедневието и преливат от купата с цветовете до припадък. По средата на поредния безумен ден получавам въпроса: какво би си купила от магазин за неща, които никога не си виждала другаде? Първо естествено (и до болка прагматично) казвам време. и удрям точката. После изведнъж иззад ъгъла на някоя полузабравена мозъчна вълшебност, изплува друг отговор: искам купичка златен ориз и всяко звънце да…