“Мостовете на Медисън”

“Има песни, които сякаш бликат от синеоката трева, от прахта на хиляди пътища и пътеки. Такава е и тази песен”…

Не знам защо не съм писала за тази книга досега. Все пак с нея се запознахме преди повече от 30 години… Малка, сива книжка.. За пръв път ме докосна още в гимназията. По пътя бе подарена не веднъж и дваж и продължи неотклонно да ме съпътства във времето, неусетно формирайки представата ми за романтичните отношения.

Тази седмица, срядата ми неочаквано стана бавна неделя, и под мекото одеяло, на чаша ментов чай, посегнах отново (сигурно за 52-ри път) към историята на Франческа и Робърт. С радост открих, че тя си е все така истинска и вълнуваща за мен. Десетки подгънати ъгълчета из страниците на, да, запазена на хартия книга.

Напълно съм наясно, че романтичност като тази може би вече се счита за нещо архаично от все по-циничната ни нагласа, на ръба на “лигавото”, защото кой ти има време да вниква в подобни истории, когато светът се движи с 200… Това, честно казано, си е негов проблем :).

За мен, между кориците на “Мостовете..” се съдържа една от най-красивите любовни истории в съвременната литература. Нежна, страстна, съдбовна, земна и същевременно възвисяваща, но най-вече – реалистична. Защото любов като тази съществува, стига да си сред щастливците, на които е дадено да я изживеят.

“Пределно ясно ми е, че от много време съм се приближавал към теб, а ти – към мен. Преди да се срещнем, и двамата не сме подозирали за съществуването на другия и въпреки това в неведението си сме били изпълвани от смътната блажена увереност, че не можем да не бъдем заедно. Досущ две самотни птици, които кръжат из необятните прерии, водени от божествения промисъл, ние сме се приближавали един към друг през всичките тези години и животи.”

“Той обаче пътуваше много и често срещаше хубави жени. Не че не ценеше физическата красота, ала за него важни бяха само натрупаните с житейския опит интелигентност и плам, способността да се вълнуваш и да вълнуваш с изтънчен дух и ум. Ето защо повечето млади жени, колкото и красиви да бяха, не го привличаха. Те не бяха живели достатъчно дълго, за да притежават качествата, които го интересуваха.”

“В нашата Вселена, където всичко е неясно и двусмислено, подобна увереност ни спохожда един-единствен път, никога повече, колкото и животи да изживеем.”

„Някои неща, магическите неща, трябва да си останат непокътнати. Ако се взреш в съставките им, магията изчезва..”