Понеделник сутрин е. От Last.fm се разливат нежните звуци на Suzanne Ciani. В безуспешен опит да се събудя, пия вече поизстиналото нес кафе (както винаги на гладно) и се настройвам за работа. Напоследък пиша все по-малко тук. Странна тенденция, но май се случва повече да чета, и то изненадващо – не книги, а блогове. Купища думички, избликнали от най-различни съзнания. Което явно въздейства зле на собствените ми думоизлияния. Просто решавам, че е по-добра идея да си ги спестя, да си помълча за разнообразие. Вчера пропаднах в един блог, който много ме впечатли, просто поглъщах жадно и се усмихвах, и още по-странно за мен, дори нямах желание да разбера коя е…

Не знам откъде идва изконното желание на хората да броят дните и да ги рамкират в месеци и години. Може би е просто доброволно отказване от вечността, някак по-лесно е да знаеш, че едно свършва, за да даде началото на нещо ново… Последният ден на тази година.. Един прекрасен, прекрасен филм (Meet Joe Black), изгледан пред топлината на камината и уютно намигащите огънчета на свещите, ми даде приятното и спокойно настроение, примесено с щипка меланхолия, за да обърна поглед назад. «Трудно е да се откъснеш, нали? Това е животът, какво друго да ти кажа…» Поредната one hell of a year. Поредното доказателство, че мога много, че с човека до мен,…

Дни като този минават в някаква мъгла, сън, в безсъзнание. Снишила съм се колкото е възможно, в опит да прекося часовете с минимално съпротивление. Мозъкът ми отказва да реагира адекватно от известно време насам и подозирам, че днес достигам кулминацията на дезориентираност. Умората е като тежки ботуши в кал до колене – нечовешки усилия за най-елементарните движения. Лепкава. Без шанс да я отърсиш. Обезсилена съм. Обезусмихната. Стъпка. Дишай. Стъпка. Издишай. Оборотите са чудовищни. Креативността – избутана някъде в прашасал (за жалост не от пастелен пигмент) ъгъл. Интересните неща са в save-for-later графата. По-късно. Кога ли? Всред цялата дивотия на дисциплината прескачане на препятствия със стрелки, забравям нещо много важно: че…