-
One life. Live it.
Сигурно съм станала привърженик на особен вид екстремности, щом доскоро се задържах по 4-5 години на една работа, а сега, за последните 4 месеца я сменям за втори път. От друга страна, онзи ден видях на една тениска следния надпис: оne life. live it. Толкова ми хареса, че малко остана да я сваля от гърба на човечеца.. Интуицията ми работи безпогрешно (както винаги), защо трябва да губя още месеци, за да се убеждавам в правилността й? Хубавото в случая е именно бързината, с която вземам решенията. Хич не знам накъде ме водят. Ама какво от това? Не мисля да се примирявам с неща, които намирам за безсмислени, а ми отнемат енергия.…
-
Безгрижни отнесени дни
Пиша тези редове пред палатката, с лаптопа в скута и едно ширнало се необятно сребърно море пред погледа. Тази година отпускът е необичаен, пъстър и надиплен като воланите на шарена пола и точно затова – сладък. Позиционирани сме на плажа на къмпинг Смокиня, на 5 метра от вълните, но успяваме да проходим почти цялото крайбрежие – Резово, Варна, Бургас, Созопол – и усещанията са пропити с дъх на водорасли, изпепеляваща жега, вкус на лаврак и миди, всепроникващ пясък и пълна луна, сякаш току-що изкъпана от вълните. Рожденият ми ден е най-хубавият от много лета насам – сред жаравата на пясъка цвърчат ребърца и наденички, на импровизирания бар се лее водка…
-
Юнски микс
Въздухът ухае на липи, а небето не спира да рони следобедни сълзи. ако някой ми беше казал, че работата в майкрософт ще провокира творческото ми вдъхновение, съвсем сигурно щях да му се изсмея, но ето че довършвам петата си картина за последните две седмици, а други 3 чакат на скици. Същото се отнася и за 4 те започнати книги, разхвърляни безпорядъчно край леглото, сред които любовните приказки на Хесе и How to survive and prosper as an artist, въпреки че дори не стигнах до Панаира на книгата. В този ред на мисли един особен филм докосна сърцето ми тези дни – Miss Potter – сигурно, защото е вярно, че те докосват нещата,…
-
Февруарски микс
Вали първият сняг от месеци, а аз поглъщам с поглед първото нарисувано от мен пастелно звездно небе. Тези дни съм усмихната отвътре и плувам в енергия, която оцветява аурата в най-яркото червено. Обратно на това нося меки, земни цветове – цялата гама от бежаво до кафяво, зелено, капучино. Зачитам Захир за втори път и с наслада установявам, че начинът, по който Коелю напевно излива душата си, ми въздейства дълбоко и питателно, дори откривам нови мисли, заради които безмилостно подгъвам ъгълчетата на страниците. Парфюмът – филмът – се оказва доста слаб, на фона на книгата, въпреки очевидното старание на създателите му. Просто има моменти, когато думите все пак са по-силни и въздействащи от визията.…
-
Здравей, аз съм твоята леля
Една мъничка душичка, една прекрасна фея се появи на белия свят днес – моята красива племенничка Мирела. Цели 3,380кг/50см! Не че беше толкова нетърпелива да се роди, колкото бяха възрастните наоколо през последните дни, включително и аз, която само дето не звънях на брат ми през половин час с прословутата фраза на магарето от Шрек 2 „are we there yet? are we there yet?“*, която е трудно да се обясни на негледалите филма. Ама така са те, лелите. По информация от достоверни източници, малката сладурка прави сериозни опити да се усмихва, което ще рече, че ще е от „на’ште“ ;о) Мирелче, сънувай първите си чудни сънища, а леля ти явно ще трябва…
