-
„Make good art“
„So, be wise. And if you cannot be wise, pretend to be someone who is wise, and then just behave like they would.“ “Go and make interesting mistakes, make amazing mistakes, make glorious and fantastic mistakes. Break rules. Leave the world more interesting for your being here.” “I hope you’ll make mistakes. If you’re making mistakes, it means you’re out there doing something.” “The one thing you have that nobody else has is you. Your voice, your mind, your story, your vision. So write and draw and build and play and dance and live as only you can. The moment
-
„Marco Polo“
Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват. Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.
-
Carnival of Rust
Понякога вдъхновението ме халосва изненадващо и с чувство за хумор, когато най-малко го очаквам – тогава е най-сладко и много му се радвам. Горната снимка (никога няма да се сетите какво е) направих докато чистех камината и изхвърлях тавата с пепелта, както всеки ден през последните дни от почивката на село. Не знам какво ме накара да обърна тавата и да погледна отдолу, но попаднах на истинско съкровище – картина от нагар с истинска феерия от цветове – оранж, капут мортум, сиво, малахитено зелено, и малко ярко червено за разкош. Ей това е то вдъхновението. Понякога се крие в камината и рисува картини вместо мен. Спонтанно кръстих снимката Carnival of rust на…
-
„Видение в Мемфис“
Из страниците на най-новата книга на Керана Ангелова… „Вали сняг, тихо и плавно. Снежинките са едри като пеперуди, ту се издигат, ту се снишават и заникъде не бързат. Мога да остана в този спомен цяла вечност. В този бял миг. Нищо лошо не се е случвало, няма и да се случи. Светът е цял и притихнал. И светъл, до болка в очите. Сърцето ми блъска в коша на ребрата. Щастие. Това е щастието. Стоя на прозореца и се чувствам безкрайна от щастие. Ако някой ви пита какво е да си щастлив и в първия момент не можете да се сетите, отговорете така: Щастието е Роза на седем години, застанала на прозореца,…
-
„Sicario“ and other stuff
Уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. Аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? Ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни: Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. Който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. Много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. А за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива. The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като…
