Започнах да го гледам на шега, но истината е, че се влюбих в този сериал, в героите, пълнокръвни и реални, всеки със собствените си казуси и проблеми… И точно като в самия живот, всяко усилие си струва, когато обичаш, нищо не подлежи на контрол, плановете са, за да разсмиват боговете, а нервните кризи са, за да разбереш кога си стигнал до ръба… Смях се и плаках. И препоръчвам.

Още сме в началото на месеца и въпреки това вече се дипли дълъг списък със силни филми, които не са за пропускане. Но все пак, време е за Оскари.. Lion – много се плаче на този филм и има защо. Това е истинската история на едно малко момче, което нелепо бива разделено от семеството си и след дълго лутане попада в Австралия, където е осиновено. След години откриването на изгубеното семейство се превръща в обсесия, която предизвиква криза, способна да разруши всичко, градено с толкова усилия. Дев Пател много радва напоследък, но Съни, малкото момче актьор тук печели всички адмирации. По романа „A Long Way Home“ на Saroo Brierley. Arrival…

Прекрасен. Завладяващ. Heartbreaking. Рядкост е филмът да е също толкова добър, колкото книгата, но тук е факт.

Красив, old-school, романтичен до безобразност. За мечтите и смелчаците, които самоотвержено ги следват, no matter what. За всички, които обичат. И са готови да платят цената. Welcome to La La Land.

Доста време мина от последния ми купесто-сериален пост, та да опресня пейзажа с още пристрастяващи неща: Good Behavior – харесах Лети още в първия епизод. И него го харесах, с аржентинския му секси акцент. И двамата ги харесах, че и химията между тях. Толкова ги харесах, че погълнах десетте серии за три дни. Има нещо магическо, когато се идентифицираш по някакъв неопределен начин с героинята, сякаш й влизаш в обувките и разбираш всичко: и усилията, и уязвимостта, и сбъркаността, и невъзможността да се задържиш над водата, и превключването в artistic lying mode, за да оцелееш… Тя е красива, но не перфектна, по-скоро земно ефектна. Близка някак. А мрачността и впускането…