Ако съществува някой, който може да докаже, че има по-абсурден абсурд от ширещия се у нас, това безспорно са лудите братя на холивуд – Джоел и Итън коен. последният им “шедьовър” (не знам дали да го слагам в кавички или не) е поредното доказателство за шантавия им ум, който обаче прекрасно илюстрира идиотията някъде там. Гледах „Burn after reading“ без особени очаквания, заинтригувана от трейлъра, и от силния актьорски състав. през пет минути цъках с език и повтарях “това не може да е истина” :о)). Като отмахнем абсурда, останах с впечатление за лесно смилаема идея, пресъздадена майсторски от Брад Пит (инфантилния идиот), Джордж Клуни (параноичния казанова), Джон Малкович (невротизирания агент),…

Това си мислех още в началото на чакания (признавам) с известни надежди филм, събрал за втори път и то за повече от едно кафе Пачино и Де Ниро. Не се доверих на коментарите, преди да го гледам, защото реших че трябва сама да се убедя, че е далеч от класиката в жанра Жега. За съжаление, след края на филма, коментарът на Янко Терзиев за Капитал Лайт ми се видя направо снизходителен. Може би от уважение към двете кино легенди. на мен те ми се сториха безумно остарели, неподходящи за ролите и на моменти наподобяващи двамата старчоци от Мъпет шоуто. Запитах се какво ли ги е мотивирало да се съгласят да…

Повечето хора казват, че не харесват никак сегашния Бонд – Даниъл Крейг. Е, мен пък ме кефи. И то точно, защото от Казино Роял насам, тайният агент вече не е онзи захаросан, лустросан Барби-Кен Бонд, отрупан с всякакви супер мега технологични изгъзяци, а човек с емоции, способен да страда, да се влюбва (!), съответно да отмъщава безмилостно след това. Ама бил с лице на селски бияч. Да, има особена първичност в сегашния герой, суровост, но има и драма. като изключим леко гей стайл гардероба, с който го обличат стилистите, сегашният Бонд е моят човек. Вторият филм с него не е по-добър от първия и не мога да кажа, че бих…

За непораснали деца, които обичат вълшебствата.. За чудати възрастни, които не са забравили магическите неща.. За един дървен куб и силата да се превърнеш в искрица.. Един просто вълшебен филм >> За надникване >> „Защо възрастните не вярват в онова, което са вярвали като деца? нали би трябвало да са поумнели?“

„Beautiful women are invisible; we’re so dazzled by the outside that we never make it inside.“ Създаден по романа The Dying Animal на Philip Roth (автор на един от любимите ми филми The Human Stain), Елегия е от онези, неуловими филми, които тънко и ефирно се промъкват в сърцето ти, подобно воал, извиващ се от полъха на невидим вятър. Това е история за живота, за привличането, за красотата и чувствеността, за самотата и избора, за страха и доверието, за нещата, които отказваме да признаем или позволим на себе си, за собствените рамки и уроци, за страстта и ревността. След такива филми, си припомням колко пагубна може да бъде тази страст,…