• кино

    „Seven pounds“

    Макар да не е сред филмите с номинации за Оскар, аз някакси го възприех именно така и усещането не ме подведе. Seven Pounds не блести с впечатляваща оригиналност, но е разтърсващ, тъжен и истински. Разказва бавно и мистериозно за огромната тежест на седем кратки секунди, отнели седем живота, за смазващата вина, за отговорността, избора, прошката. И най-вече за даровете, които искаш да дариш. Филмът е от режисьора на The Pursuit of Happyness – Gabriele Muccino, който е абсолютно разпознаваем сред тъжните музикални откровения на Angelo Milli. Откъс >>  P.S. Странно, че напоследък гледах 3 от номинираните за Оскар филми – The Reader, Revolutionary Road и Changeling – и трите истории,…

  • кино

    „Body of lies“

    Най-после стигнах до тюркоазения екшън на Ридли Скот, който е на опашката още отпреди Коледа. И въпреки че през цялото време усещах напрежението, което трябваше и темата не е никак лицеприятна, не мога да кажа, че бях особено разтърсена. Останах с впечатлението, че Ридли Скот не е успял да надскочи себе си, особено от Man on Fire насам, където летвата отиде много високо. Казах си, добре, проблематиката е ясна, играта е перфектна, но с какво променя това бруталната безсмислена война на ужасяващ фанатизъм, терор и отпор с подобаващи средства… В Body of Lies поне Лионардо ди Каприо е в образа, който възприемам най-добре (пораснал, доволно брадясал и говорещ арабски), за…

  • кино

    One curious case

    Колко често ни се иска да спрем стрелките на безмилостния часовник, да забавим хода на времето и дори да го върнем назад? Ако всичко в живота можеше да се движи в обратна посока, дали щеше да ни е по-лесно? Вижте сами. Тази история е като никоя друга. Поглъща те, вълнува те издъно, разтърсва те, умилява те, разплаква те. и със сигурност ще остане дълго в мислите и сърцето. Радвам се като малко дете на силни ленти като това необикновено пътешествие във времето. Дълго чаках нещо сериозно, красиво и драматично. И са се справили превъзходно. Силно препоръчвам за някоя вечер в съзнание, с чаша питие в ръка, когато сте подготвени, че…

  • кино

    „The visitor“

    Това е необичаен филм. В него витае една забравена вече романтика, която изисква покой и търпение. На пръв поглед обикновена история, тя разказва за малките големи случки в живота и срещите, след които той никога не е същият. За докосването и ненаивната, осъзната, незадаваща въпроси доброта. The visitor ме докосна по онзи неуловим начин, който само стойностните неща умеят. Откъс >>

  • арт зона,  кино

    Local color*

    Той е точно от онези филми. За които знам предварително, че ще ми останат в сърцето. Още първите макро кадри, проследяващи едрите мазки на маслото, ми обещаха наслада. Усетих прилива на въодушевлението да се стича на талази по вените. Засърбяха ме ръцете да грабна я четка, я молив, че защо не и перо и туш.. Знам, знам, няма субтитри, главният герой говори неразбираем английски, труден е за намиране, но пък само как си струва! Това е простичка и точно затова гениална история за всички, които имат досег с изкуството, независимо дали го създават или му се наслаждават, а защо не и двете. Трябва задължително да го пускат във всички арт…