„Black Swan“

Не знам дали, защото в последно време няма силни и впечатляващи продукции или понеже ходенето на кино става все по-рядко явление (ех това домашно кино), но нещо филмовите ми ревюта никакви ги няма. Ето повод да се поправя:
На моменти твърде зловещ, мрачен и мъчителен, Черният лебед успява да прикове вниманието и да провокира към размисъл (може би именно заради злокобно-психарския подход) и то в няколко посоки: за цената на “върха” и болезнения стремеж към тъй измамното съвършенство… за страстта (или липсата й), която влагаме в нещата, които най-много искаме… за тайната страна, която всеки от нас крие в себе си… за тежестта на чуждите амбиции и посоката, в която тласкат отношенията с родителите… за нечовешкото вътрешно надскачане и осъзнаването, че „единственият човек, който стои на пътя ти, си самата ти“…

Аронофски за сетен път доказва гения си, а Оскарът за брилянтното изпълнение на Натали Портман е напълно заслужен. Не знам дали да кажа – гледайте. Всъщност, трейлърът доста добре илюстрира усещането >>