„Мария“

“You need idols, but you destroy your idols very easily.”, Мария Калас

Какъв великолепен, тъжен, изящен и безкрайно човешки филм за съдбата на гения, когато е лишен от инструмента на своята гениалност.

Съдбата на Мария Калас е безспорно трагична. Родена в бедност, но с изключителен певчески талант, “момичето от Атина” успява да покори с неземния си глас всички значими оперни сцени по света.
Когато обаче цялата ти идентичност е в публичната персона, обусловена от такъв божествен талант, най-тежкото “наказание” е, да ти бъде отнета тази така опияняваща и пристрастяваща божественост. Филмът проследява последните дни на Калас – в една самотна къща, с огромно количество лекарства и унищожителните спомени за величието.

Адмирирам Анджелина Джоли не само за куража да излезе от до голяма степен очакваното от нея артистично амплоа, и зa седемте месеца уроци по оперно пеене, но и за смелостта да изиграе с такова проникновено разбиране и емпатия недостижимата Калас – когато вече е просто Мария – загубила феноменалния си глас, а с това – и обожанието на публиката.

Анджелина за мен е точната актриса за ролята – самата тя, преминала през трудните периоди на бунтарство, съсипваща известност и етикетиране, разочарования, съзряване и житейска мъдрост. В интервютата, които гледах с нея, пък и във филма, не можех да откъсна очи от ръцете й и осанката й – с точната доза уверена царственост за пресъздаването една истинска Дива. Особено в опита й с неимоверни усилия да понесе трагичността на живота с достойнство и твърдост.

Поплаках си накрая… Обичам операта. За мен тя е преди всичко хубави спомени от детството ми, свързвам я с майка ми, като нещо ценно, което споделяхме заедно… Затова откакто вече я няма сред нас, всеки път, когато чуя оперна ария, се изпълвам с неимоверна тъга и носталгия. Особено Каста Дива – арията, която обожавам. А в изпълнение на Мария Калас – това е едно от истински редките съкровища на Живота.

a