Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка:
Врнячка Баня в Сърбия
За това място научавам от статия на Живко Константинов в LinkedIn. Прилича много на нашата Банкя с минералните си извори, СПА хотели и център, в който вечер излиза цялото народонаселение.
След заслуженото СПА в хотела, идва ред на вечерната разходка за хапване.
Хотелът е много приятен, в ресторанта порциите са по сръбски огромни. След жадуван сън и почивка, на другия ден поемаме към следващата ни цел:
Любляна, Словения
Любляна ни посреща усмихната и слънчева
Драконите тук са навсякъде :о)
Общото ни усещане за Словения е, че е подредена, чиста и с осезателно влияние от австрийските си съседи. Това се усеща още на влизане, докато пътуваме по магистралата и пейзажът се променя съществено след Сърбия и дори Хърватска.
Градът е сравнително малък и един пълен ден е напълно достатъчен, за да го разгледаме
Релефът на главната порта е дело на Tone Demsar в чест на 1250 години Християнство в Словения
След приятна разходка из уличките и пазара, се отправяме (като едни истински туристи), към Люблянския замък
Заради пълзящата жега, изкачваме хълма до Ljubljana Castle с въженото влакче и се гмурваме в атракциите: посещаваме музея на куклите и попадаме на изненадващ видео мапинг на словенските импресионисти. Следва изключително приятен обяд в ресторанта.
Следобедът продължава с малко шопинг и посещение на Националната галерия:
Откритието ми тук е художничката Ivana Cobilca, чиито портрети са наистина впечатляващи.
Поуморени от впечатления и жега, се отправяме към Тиволи парк за отмора сред зеленина и чийзкейк в градината на Tivoli Castle
Оставаме с прекрасни впечатления от гостоприемна Любляна и поемаме към Италия
Следваща спирка: Падуа
Наричана „сестрата“ на Венеция заради близостта си, Падуа е красив и древен град, който често е подминаван заради магнетичния венециански чар – ние решаваме да избегнем тълпите там и залагаме на не-толкова-популярна Падуа
Тук ни застига истинска гореща вълна – още в 10 сутринта едва се стои на слънце
Едно от емблематичните места в града е овалният площад Prato Della Valle
Временно спасение от жегата – разходка в падуанската Ботаническа градина, основана през 1545 г.
Повече от това прекрасно място ще видите във видеото ни от този ден (когато успея да го монтирам :))
Може би най-известното място за посещение в Падуа е Scrovegni Chapel с фрески на Джото, но не успяваме да се сдобием с билети. Затова се насочваме към Basilica of Saint Anthony
Смята се, че строежът на базиликата е започнал около 1232 г, и тук е гробът на Св. Антоний
Вътрешният двор на базиликата – красота и спокойствие
След обилен обяд и крайно наложителен пазар на сандали (само 38 градуса е), продължаваме разходката си към Palazzo della Ragione – емблематична сграда, на чиито първи етаж се помещават халите, а горният етаж е една от най-големите средновековни зали, запазени до наши дни. През деня на площада отпред е открит пазар, който тъкмо е приключил.
Залата е с внушителните размери 82 м / 27 м / 24 м
Стените са покрити с повече от 300 фрески
Гигантският дървен кон в едната част на залата датира от 1466 г
Последната ни цел за този преизпълнен с впечатления ден е Падуанският университет – най-старият в Италия след университета в Болоня, където се присъединяваме към водена от гид група.
Първите преподавани дисциплини тук са право и теология. През 1678 г тук се дипломира първата жена – Elena Cornaro – нещо нечувано за онези времена. В една от залите се пази и катедрата на Галилео Галилей, кадри можете да видите във видеото, което се надявам скоро да споделя.
Анатомичният театър за наблюдаване на операции, датиращ от 1595 г
На следващия ден се отправяме към Villa Pisani – в Стра. Построена е по поръчка на венецианското семейство Писани като част от няколко притежавани имения в района.
Вилата е придобита от Наполеон през 1807 г, а през 1814 г мястото става лятна резиденция на Хабсбургите
Днес дворецът и градините са музей, в който се провеждат културни събития
Разходката ни завършва с приятен обяд в Osteria del Baccala Da Linda – семеен ресторант в Стра, в който опитваме местното „брауни“ – tenerina.
