-
Лятото в снимки: от София до Нормандия – част II – Торино
След като изминаваме почти половината от нашето лятно пътешествие с кола, минавайки през Врнячка баня, Любляна и Падуа, стигаме и до Торино. Тази част на Италия е абсолютно непозната за нас, така че нямаме търпение да се потопим в местната атмосфера за два пълни дни. Следобедът ни отвежда в Mole Antonelliana Тук трябва да отбележа, че Музеят на киното е едно от онези места, които човек просто трябва да види наяве – никоя снимка или дори видео не могат да пресъздадат истинското очарование и вълшебство на обстановката. Ако сте в Торино, не пропускайте. На втория ден се отправяме към Venaria Reale, на около час от Торино Тук завършват двата ни…
-
Лятото в снимки: от София до Нормандия – част I
Тази година избираме нещо различно за летните месеци – тръгваме с кола на пътешествие из Европа. Целта е за десетина дни да изминем около 3 хиляди километра и да стигнем чак до Нормандия, като по пътя разглеждаме места, в които не сме били. Планът включва да минем през Сърбия, Словения, Италия и да финишираме във Франция. Първа спирка: Врнячка Баня в Сърбия Любляна, Словения Общото ни усещане за Словения е, че е подредена, чиста и с осезателно влияние от австрийските си съседи. Това се усеща още на влизане, докато пътуваме по магистралата и пейзажът се променя съществено след Сърбия и дори Хърватска. Следобедът продължава с малко шопинг и посещение на…
-
Уикенд на езерото Комо
След две години плътно седене вкъщи, отново сме на път и разчупваме бетона с първото от поредица пътувания това лято – до Италия. Това е второто ни пребиваване там след Рим и Анани, и този път дестинацията е Cernobbio на езерото Комо. Освен запазеното в booking студио, цари пълна импровизация, несвойствено за мен не правя никакви проучвания и съответно нямам кой знае какви очаквания за предстоящите 4 дни. Стигането до Чернобио си е сериозно пътешествие: Wizz до Бергамо, оттам – шатъл до Централна гара в Милано, оттам – влак до Комо и накрая, поради липса на таксита, градски автобус номер 11 до наетото студио. Дължината на пътуването обаче е възнаградена…
-
„Под небето на Тоскана“
Ако някога сте гледали едноименния и по холивудски фриволен филм с Даян Лейн, той не бива да ви заблуждава: книгата на Франсис Мейс “Под небето на Тоскана” е доста по-реалистична, детайлна и убедителна. Когато я започнах, вътрешното ми гласче измрънка, “сега, това, ако го беше написала Елизабет Гилбърт, друго щеше да е”, но докато се усетя и бях преполовила страниците. Книгата е американски поглед към италианската действителност – от преживяването да си купиш стара къща в Тоскана и три-годишните ремонти с невъзможни италиански майстори, през изравянето на етруски артефакти из двора, през изкусителната и изобилна храна и производството на зехтин от собствени маслинови дръвчета, до безумното шофиране по италианските пътища,…
-
Рим – Вечния град
Най-после отметнахме първо пътешествие до Италия, която милата все биваше измествана от някое друго място. В началото си мислех, че разполагаме с достатъчно дни да се потопим в древната атмосфера на Рим, но вече смятам, че вариантът на Елизабет Гилбърт в „Яж, моли се и обичай“ (поне месец за учене на италиански, безпаметно поглъщане на паста и обикаляне извън града) е доста по-удачен, предвид количеството забележителности, църкви и ресторантчета… Всъщност пътешествието ни започна с два дни в Анани, който се намира недалеч от Рим и е наричан Папския град, защото тук са управлявали 4 папи, преди папството да бъде преместено в Авиньон, а впоследствие във Ватикана.Градчето е разположено на стръмен…