Корфу през септември
След три месеца в Малта, Порто и Франция, отделяме целия септември за Корфу, с тайната надежда за почти есенна прохлада и по-малко хора.
Островът е в списъка ни с желани места още откакто изгледахме два пъти „The Durrells“ и тази година най-после дойде време да проверим наистина ли е толкова магичен, колкото изглеждаше в сериала.
И наистина, като изключим безкрайните и ужасно остри завои, екстремните наклони към част от плажовете и трафика през градчетата, който наподобява електронна игра за тест на реакциите ти, Корфу е красив, завладяващ и мечтано зелен, а малките заливчета са живописни, почти диви и с кристално чиста вода.
Нашата вила е в североизточната част на острова и слава богу – далеч по-спокойно и приятно е от превъзнасяната и пренаселена дори извън сезона Палеокастрица, с шезлонг на скандалните 50 евро за първа линия 🙂
Тези 5 сладурковци тъкмо се бяха излюпили при пристигането ни. Излишно е да казвам, че ни забавляваха изобилно през цялото време, хранихме се, поихме се, а някои дори получиха имена – отдясно са Блайнди и Плюшка – моите любимци 🙂
На 17 септември, четвъртък, количеството хора, коли, автобуси ме ужасява да си представя гмежта в активен сезон.
P.S. Ако решите като нас да направите пътешествие до Корфу с кола, добра спирка за една – две вечери е Янина (Ioannina). Езерото е приятно за разходка, има достатъчно хубави хотелчета наоколо, а крепостта, малкият остров в езерото и Музеят на сребърните занаяти си струват вниманието.
Четири месеца номадски живот. Благодарна съм отвъд описание за възможността да опитаме и този начин на живот. На моменти е сериозно предизвикателство откъм логистика, решаване на проблеми, адаптиране, температури, пренасищане. Но пък пълната „кошница“ с впечатления и преживявания ще стигне за много месеци напред. И кой знае какво ще се роди от тези месеци на излизане от коловоза и презареждане? Надявам се, нещо ново и красиво.
