„The Theory of Everything“

Има умове, които са толкова необичайни в красотата си, че всяко надникване в тях е като откровение. Представям си, че за такива умове физическото тяло повече, отколкото при всички останали, е наистина просто временна обвивка, нещо тленно и несъвършено, и без особено значение… А сблъсъкът с непоносимата реалност е смазващ и разтърсващ и предизвиква дива съпротива… Най-вече у околните… Гледаш го този невероятен човек и си казваш: каква сила е нужна, за да живееш по този начин! Но всъщност истинската сила се състои не в ежедневното справяне с битието, а в онзи блеснал поглед, символ на решимостта, на мотивацията, на това, да знаеш с пределна яснота какво е призванието ти и това да е връзката, която те държи здраво за живота.
Драматична история от самия живот (по книгата на Джейн Хокинг), прекрасна музика (на Йохан Йохансон) и играта на Еди Редмейн, за която надали има достатъчно суперлативи: все съставки за въздействащ и запомнящ се филм.