• кино

    „A man called Ove“

    Ако животът ви сблъска челно с някой кисел и сръдлив дядо, да знаете, че задължително зад този непоносим и необясним нрав се крие дълга и напоителна история. Винаги има причина някой да мрази всички и всичко около себе си. „Човек на име Уве“, а най-вероятно и романът, по който е направен, няма как да не ви докосне. Истинска романтика, поръсена с черен хумор и мъничко тъга, точно както в живота. И се посмях, и си поплаках. Едно е сигурно: никой не може сам.

  • кино

    „Genius“

    Често творческият гений има нужда от проводник, от здрав разум, който съзира нешлифования диамант и има силата и желанието да го извади на бял свят… Този филм сам по себе си е гениален, в брилянтното представяне на тихата лудост, на обсебването, на завличането във водовъртежа на сложната и театрална вселена на твореца, който, да, влияе и променя, но и гази и наранява в егоистичността си. Да си гениален творец не винаги означава да си достоен човек…. Великолепна роля на Джъд Лоу, раздаващ се щедро, както винаги изискан в сдържаността си Колин Фърт, страстна в крайността си Никол Кидман, прекрасна Лора Лини. Красиво заснет, с нотка носталгия по онези характерни времена,…

  • кино

    „Marco Polo“

    Десет дни на село пред камината и то в компанията на „Марко Поло“ си е един добър рестарт преди началото на сезона. Сериалът ме спечели лесно, не знам дали, защото е различен като сюжет от обичайните, разследващи убийства в съвременния свят или просто имам слабост към приключения с исторически елемент (Game of Thrones, Outlander, Black Sails). А може би както винаги влияе и подборът на актьорите – когато ги харесвам, парченцата на пъзела просто някак сами се напасват.  Не е натежаващо жесток, но все пак достатъчно държи в напрежение. Силно се надявам да продължи и след втория сезон.