-
„Mary Shelley“
Толкова лесно е да съсипеш една история, особено, когато е сравнително добре известна. Затова се радвам, че тази на „Mary Shelley“ беше разказана убедително и вълнуващо. В началото – истинска поезия, която плавно се превръща в мрачна приказка за страдание, разочарование и загуба. Но това е драмата, която те превръща в създател на чудовища и от която извира истинският гений. Силен женски екип: прекрасна Elle Fanning (постепенно съзряваща в ролите си), докосваща музика от Amelia Warner, режисьор е Haifaa Al-Mansour. След този филм нямам търпение за третия сезон на Genius, който след Айнщайн и Пикасо, ще изследва именно живота на Мери Шели.
-
„Final Portrait“
Преди да гледам филма не знаех много за творчеството на Алберто Джакомети, макар да съм виждала някои от емблематичните му източени фигури. Затова на десетата минута изпитах необходимост от контекст (кой е този луд по цялата глава щвейцарец с италиански произход, който се кара на картината с английското „fuuck“ с френски акцент; забавен, сумтящ, невротичен, съмняващ се в себе си, в неспасяемо търсене на съвършенството, което е „просто невъзможно“), спрях филма и попрочетох резюме на биографията му. След което истински се забавлявах. Филмът на Станли Тучи е фокусиран над една конкретна случка от живота на
-
„Rebel in the Rye“
Сигурно никога няма да престана да се вълнувам от темата за цената, която плащаш, за да си брилянтен творец… Какво ти струва да устояваш на натиска, да се подчиниш на страстта, да опитомяваш това, което отстрани изглежда като лудост, да браниш неистово границите си, неминуемо да нараняваш по пътя, но да следваш призванието си. И понякога, само понякога, дори не съзнателно търсено, да достигаш истинско величие. „Rebel in the Rye“ по романа „J.D. Salinger: A Life Raised High“
-
„Madame“
Просто обожавам, когато сериозни теми са брилянтно разработени с лековат тон! Всичко започва като забавление, преминава през очарователното влюбване, за да стигне до… неминуемото разместване на пластове. а дали ще има щастлив край? Хм, вижте сами 🙂 Прекрасно силно присъствие на Роси де Палма, а Тони Колет е изключителна еснафско-арогантна френска „Madame“.
-
„Amy“
Оогромният талант идва с огромен натиск. Когато липсва стабилна основа да удържи този натиск, настъпва истинска катастрофа… „Ейми“ е покъртително тъжната история на Ейми Уaйнхаус, в чието крехко младо тяло вселената е изсипвала, изсипвала талант, с цели кофи… Но я е лишила от силата да го понесе и развие. Гледах филма и не можех да повярвам каква загуба, какво грандиозно пропиляване, каква деструктивност и самосаботаж… Много пъти съм се питала дали всички твочески личности се „хранят“ от драмата и Ейми ми се струва класически случай. Жадно за любов дете, което за една нощ се оказва във водовъртежа на
