Каква прелестна и усмихваща история…

Мноого отдавна съм почитател на Шърли Маклейн и неведнъж съм писала за нея. Новият й филм е поредно доказателство, че няма такова нещо като възраст, ако си добър в това, което правиш. Героинята й, Хариет Лолър, е женският вариант на Уве, но е толкова директна, забавна и колоритна, че в буквалния смисъл дефинира „незабравима“. „You don’t make mistakes. Mistakes make you.“

Приказен, забавен и докосващ. Напомни ми по един неуловим начин за Амели. Jessica Findlay ми хареса още в Winter’s Tale, а тук е просто очарователно чудата. Том Уилкинсън пък толкова да му отива да е кисел грубиян с добро сърце. И най-после една по-човешка роля за Andrew Scott (лошия Мориарти от Шерлок). Изобщо, една ободряващо приятна компания в една простичка, но всъщност вълшебна история.

Абсолютно прекрасен. Не само, защото Крис Евънс ми е любимец. Просто химията му с това невероятно момиченце е неописуема, а историята – докосваща и замисляща.  Дано на никой родител да не му се налага да избира между гения и „нормалния“ живот.

Прекрасен. Завладяващ. Heartbreaking. Рядкост е филмът да е също толкова добър, колкото книгата, но тук е факт.