Мрачен, на моменти тягостен, същевременно вдъхновяващ и респектиращ..Трябва задължително да знаем историята на велики жени като Мари Кюри, трябва да знаем цената, която са платили, за да проправят пътека, да разрушат стени, да постигнат величие там, където е било трудно, забранено, невъзможно..Поредна впечатляваща драматична роля на Розамунд Пайк (след A Private War), с инфилтриращата мозъка музика на братя Galperine.

Известно време подминавах този сериал, въпреки високия рейтинг, защото плакатът на първи сезон ми изглеждаше твърде брутално. Обаче явно му дойде моментът и въпреки бруталността, която си я има, не мога да си изкривя душата – сериалът е много добре направен и засмуква на макс… действието се развива 24 век, когато хората са намерили начин да прехвърлят съзнанието си в различни тела (приемници) и богатите на практика стават безсмъртни. В центъра на събитията е един елитен боец и неговата голяма любов, която оцелява буквално векове. Много добра идея за това, как човечеството изобщо не е готово да живее в безсмъртие и как високите технологии трябва да вървят успоредно с морално…

Отдавна не ми се беше случвало веднага след края на един филм да кажа: искам да го гледам отново! Отдавна не ми се беше случвало да се насладя истински на филм 2 часа и половина, без дори да усетя времето.Отдавна не бях попадала на любимата ноар Марлоу-стилистика: гласът на главния герой зад кадър, завладяващият джаз, заплетената детективска история, спасяването на lady-in-distress, кадрите от нощен Ню Йорк – изобщо добрата стара Романтика, изпипана интелигентно и с майсторство във всеки детайл… Имам чувството, че такова кино почти не се прави вече.. Проект на Едуард Нортън (режисьор, сценарист, продуцент, в главната роля), отнел му има-няма двадесет години… изгледах почти всички Оскарски филми с…

Нямаше как да не харесам този филм, автобиографичен или не… Алмодовар е изумителен и колоритен разказвач на истории, а тази е толкова интимна, спокойна и меланхолична, че потъваш в нея и я попиваш с всички сетива.. … Картините, внимателно подбраните детайли, изобилието от цветове, носталгичните спомени.. И най-вече началната сцена с перящите на реката жени.. тя събира всичко, обгръща го и го превръща в това, което е…По един неуловим начин ми напомни за “Фрида”… … Една нишка, която особено ме докосна: в повечето случаи възприемаме хората на изкуството само от червения килим, от интервютата, в светлините на прожекторите. Зад всичко това обаче стои “живият живот” – минало, драма, болка, преживявания,…