-
Are you watching closely?
Кое провокира страстта към магическото? А стремежът към невъзможното? Дали една обсесия е път към усъвършенстване или тотално разрушение? Мрачен, напрегнат, изненадващ, логичен, магически – прекрасна смес от обещание, обрат и престиж.
-
„Apocalypto“
Колкото и подготвена да бях, се оказа крайно недостатъчно. Завладяващата визия, натурализмът и напрежението правят от филма истински masterpiece. Тъй като сетивата ни са вече безкрайно привикнали на насилие, не мога да кажа, че бруталността ме потресе. Не споделям и мнението, че Мел Гибсън бил луд, за да направи такъв филм. Не виждам нищо лудо в това да се заемеш с един грандиозен проект, да го проучиш в детайли, и да представиш своята гледна точка – силна, разтърсваща, реална. Киното е толкова изчерпано откъм свежи идеи особено напоследък, че филми като Апокалипто поне за мен са свежа глътка въздух… Още виждам онези какаови очи на момиченцето, изричащо зловещо предсказание, украшенията, част от които ми се струват…
-
„Парфюмът“
Блаженството от поглъщането на Парфюм предвкусвах дълго преди да я взема в ръце. Четох я на бавни, дълбоки глътки, защото знаех, че това е от онези все по-редки книги, които започваш, без да искаш да стигнеш до края, попиваш жадно лист след лист, и когато все пак свърши, си готов да я започнеш отначало. Изобилието на думите, което блика щедро от всяка страница, мога да сравня единствено с така любимите новели на Цвайг и романи на Ремарк, в които цели пасажи остават да греят в съзнанието, сякаш магически пропити от пъстрота и живот. Оставих се дни наред на омаята от прекрасно-детайлното пресъздаване на извличането на най-фините екстракти и ухания, в…
-
„Добра година“
Да бях пропуснала десетките филми, които изгледах тази година, за да се отдам единствено на този, пак щеше да е година за добра реколта :о).Великолепен, остроумен, насълзяващ очите и разсмиващ, свеж, точен, красив, нетипичен, оставящ усмивката на лицето дълго време след края…Тайничко се надявам да се порадвам и на книгата на Питър Мейл. Още от времето, когато излязоха Шоколад и Къпиново вино на Джоан Харис, разбрах, че подобни стоплящи сърцето сюжети трябва да се пият бавно и с наслада, като пивко и сладко вино от добра година…
-
„Дяволът носи Прада“
Има огромна разлика между това, да носиш дрехите си с удоволствие и да го излъчваш, и да се обличаш по определен начин, само защото някой ще те гледа.На тази мисъл (и на някои други, разбира се) ме навежда „Дяволът носи Прада“. Абстрахирам се от лъскавината, трескавостта, която лъха от всеки момент (който е работил под напрежение знае добре защо му потропва под лъжичката) и от „моделите“, които определят тъй наречените трендове, и на които простосмъртните са длъжни да се кланят. Това, което грабва вниманието ми още от трейлъра, е изумителното (за кой ли път) присъствие на Мерил Стрийп. По дяволите, не искам да съм Анджелина Джоли, искам да съм Мерил…
