-
Добрият стар Инди
Ех, така не бях се забавлявала от доста време! Трябва да призная, че филмът успя доста успешно и още в първите минути да ме върне в детските ми години, когато по време на режима на тока, докато играехме шах и табла на приглушената светлина на петромаксова лампа, брат ми ми разказваше многокартинно приключенията на Инди в търсене на изгубения кивот. Сега, след толкова години и три феноменални филма, неизбежната усмивка, която се лепна още в началото на лицето ми, не слезе до края – то не бяха приключения, не бе чудо! В един момент дори ми хрумна, че Умирай трудно 4 има силна конкуренция в лицето на Инди 4 –…
-
„Stranger than Fiction“
Един твърде подреден, скучно сив и на пръв поглед безнадеждно безсмислен живот. Който се оказва в центъра на литературен шедьовър. Дотук нищо чак толкова необичайно, ще кажете вие. Да. Докато главният герой на този нетрадиционен филм не разбира, че тъкмо, когато започва истински да живее, трябва… да умре. Една брилянтна история, в която по идиотски се преплитат порции комично и трагично, поднесени фино и с вкус на домашни курабийки, и с очарователната игра на Уил Ферер, Ема Томпсън, Маги Гиленхал и Дъстин Хофман. А, и със специалното участие на един необикновен часовник.
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
-
Разминаване като докосване
В пъти по-добър от римейка The Lake House. Красив. Изящен. Мъничко тъжен. И затова вълнуващ.
-
„The great debaters“
много много хубав филм, който с удивителна точност попада в категорията Силата на думите. Denzel Washington е с поредната силна, макар и ненатрапчива роля, и същевременно режисьор на тази вдъхновяваща история, създадена по истински случай. интересно съвпадение бе, че изгледах The Great Debaters точно вечерта, когато погълнах почти половината от „Мъже на власт“. дали пък ако нашите политици гледат повече такива филми, все пак няма да научат ценни и важни неща? може би наивен въпрос. но продиктуван от неизбежната реалност.
