• кино

    „Public enemies“

    Режисьорът Майкъл Ман отново разказва една от своите великолепни силни мъжки истории, която освен, че е по истински случай, силно напомня класиката Жега. Не само в сюжета, но и в незабравими сцени като кратката, но култова среща на героите на Ал Пачино и Робърт Де Ниро – тук осъществена от достойното ново попълнение – Джони Деп и Крисчън Бейл. Всъщност, не мога да си представя по-подходящ от вечно лудия Деп да изиграе самоуверения, жаден за живот-на-момента американски гангстер от 30-тте Джон Дилинджър. Арогантен до невъзможност, обществен враг номер 1, но все пак „популярен“, както сам отбелязва с ирония. Готиното на Ман е, че някак успява (както и в Жега) тънко…

  • кино

    „Home“: a must movie

    Зашеметяващи, изумителни кадри, великолепна приказка за планетата ни, през камерата на Yann Arthus-Bertrand, разказана с дълбокия и впечатляващ глас на Glen Close. Гледната точка от птичи поглед пoказва света около нас безумно красив, а фактите – ужасяващо ясни. И без следа от съмнение истината е потресаваща: колко глупави същества сме ние, човеците… Трейлър на филма >> Официалният сайт >>

  • кино

    „Coraline“

    Малвина вече няма да е единствената приказна героиня с ослепително синя коса – при това в тази вълшебна и леко страховита история, за която залепваш като за карамелен бонбон, Коралайн не е някаква сладникава принцеса, а решително момиченце, чието безкрайно отегчение го отвежда зад една тайнствена, заключена с един-единствен ключ, врата. A зад нея се крие… хм, „другият“ свят. С всички желани чудеса, но и нещо твърде зловещичко… Не пропускайте да поприклюшествате заедно с Коралайн, но и внимавайте какво си пожелавате! 😉 Coraline в IMDB >> Книгата >> Статия за coraline.com >>

  • кино

    „Last chance Harvey“

    Дори, когато човек е най-самотен, отчаян и загубил важните за него неща в живота, има стрък надежда, която прозира в широката усмивка на някой непознат. Споделям тази пролетно-оптимистична история, за която Лондон се оказва прекрасен романтичен фон, Дъстин Хофман играе себе си, а Ема Томпсън е истинска очарователна „мома англичанка“. enjoy! :o) Откъс >>

  • арт зона

    „Art isn’t art until someone says it is“

    В Mona Lisa Smile Катрин Уотсън, преподавател по История на изкуството, показва картината „Flayed Ox“ на Chaim Soutine, от 1925г. и се обръща към своите ученички: „Хубава ли е?“, пита тя. Момичетата са шокирани – картината не е включена в официалната програма. „Не, не е хубава. Всъщност, дори не бих го нарекла изкуство. Това е гротеска!“, реагира най-„знаещата“ от тях. „Има ли правило изкуството да не е гротеска?“, контрира друга. „Няма ли правила?“, обажда се трета. „Разбира се, че има. Иначе някоя простовата картина може да се приравни с Рембранд.“, отвръща уверено „знаещата“ девойка. – „Има стандарти, техника, композиция, цвят, дори обект. Така че ако приемате, че изгнилото месо е изкуство, повече…