Най-после стигнах до тюркоазения екшън на Ридли Скот, който е на опашката още отпреди Коледа. И въпреки че през цялото време усещах напрежението, което трябваше и темата не е никак лицеприятна, не мога да кажа, че бях особено разтърсена. Останах с впечатлението, че Ридли Скот не е успял да надскочи себе си, особено от Man on Fire насам, където летвата отиде много високо. Казах си, добре, проблематиката е ясна, играта е перфектна, но с какво променя това бруталната безсмислена война на ужасяващ фанатизъм, терор и отпор с подобаващи средства… В Body of Lies поне Лионардо ди Каприо е в образа, който възприемам най-добре (пораснал, доволно брадясал и говорещ арабски), за…

Това е необичаен филм. В него витае една забравена вече романтика, която изисква покой и търпение. На пръв поглед обикновена история, тя разказва за малките големи случки в живота и срещите, след които той никога не е същият. За докосването и ненаивната, осъзната, незадаваща въпроси доброта. The visitor ме докосна по онзи неуловим начин, който само стойностните неща умеят. Откъс >>

Не знам дали ме развълнува толкова самата история, защото бе класически предсказуема предвид безумието и нравите на времето, в което се развива. Не, по-скоро ме разтърси драмата, пресъздадена от лицето на Кийра Найтли, пълният кръг емоции – от безгрижие и наивност, през гняв и лекомислие, до отдаденост и отчаяние. Определено най-силната й роля досега. Въпреки че никога не съм била голям неин фен, трябва да призная, че с тази роля излиза от онова кипра-найтли-амлоа, наслоено в повечето й предишни филми. Ралф Файнс е както винаги великолепен – тук в ролята на сухия, и безсърдечен, и нескопосан, глътнал бастун, но обидчив на чест и осъзнаващ арогантността на властта си дук на…

Ако съществува някой, който може да докаже, че има по-абсурден абсурд от ширещия се у нас, това безспорно са лудите братя на холивуд – Джоел и Итън коен. последният им “шедьовър” (не знам дали да го слагам в кавички или не) е поредното доказателство за шантавия им ум, който обаче прекрасно илюстрира идиотията някъде там. Гледах „Burn after reading“ без особени очаквания, заинтригувана от трейлъра, и от силния актьорски състав. през пет минути цъках с език и повтарях “това не може да е истина” :о)). Като отмахнем абсурда, останах с впечатление за лесно смилаема идея, пресъздадена майсторски от Брад Пит (инфантилния идиот), Джордж Клуни (параноичния казанова), Джон Малкович (невротизирания агент),…