-
„Skyfall“
Фактът, че три дни след като гледах Skyfall, продължавам да се връщам към него в мислите си, е сигурен знак, че Сам Мендес е създал нещо, което сграбчва за гърлото. И няма как да е по друг начин – това е трети филм от поредицата с Даниел Крейг, който още в Казино Роял внесе необходимата доза съвремие в образа, тук е мрачен, възкръснал от мъртвите, непоколебим, решен да направи, каквото е необходимо, а Хавиер Бардем е съвършеният злодей, от който те побиват тръпки преди още да се е появил… Няма как да не се възхитя на типичния чаровен британски диалог (с повече в неизказаното, отколкото в самите реплики).. В този…
-
„My week with Marilyn“
В свят, който се интересува само от лустрото и повърхностния блясък, да срещнеш някой, който да прозре истинската ти същност и да те разбере, е истинска благословия. Това се случва рядко, за кратко и води до разбиване на сърца. “Моята седмица с Мерилин” е филм за едно такова случване – седмицата, в която “звездата” снима в Лондон The Prince and the Showgirl със сър Лорънс Оливие. Филмът е създаден по едноименната книга на Колин Кларк (син на историка Кенет Кларк), издадена през 2011. Бих определила повечето кадри като изящен и деликатен поглед върху този кратък период от живота на мис Монро.. Стори ми се изумително как две три реплики и сцени…
-
„Импресионистите“
Още един филм за художници бе добавен в списъка с артистични заглавия – в „Импресионистите“ Клод Моне разказва къде с чувство за хумор, къде с крайно сериозен тон за ежедневната борба да правиш това, което обичаш, да изследваш светлината и цветовете с обсесия, граничеща с лудост, за условностите и снобщината на Салона, за нарушаването на „правилата“, за „колегите“, всеки търсещ своя собствен път и стил и реализация. Свеж поглед върху онези времена и вероятно най-популярните художници на всички времена. At Academie Gler „Painting is a dangerous occupation. Especially when you don’t sell.“ Monet
-
„Perfect sense“
Когато гледам силен филм, обикновено се втурвам веднага да пиша за него, за да не се изплъзнат емоциите, които са ме разтърсили. Perfect sense оставих леко да отлежи и сега се връщам към него.. Филмът е заснет много красиво и разказва за една любовна история, случваща се в безнадеждно време… Не знам дали някой изобщо може да си представи какво би било, да изгубваме едно по едно сетивата си? Дали осъзнаваме, че сме това, което сме, е изцяло благодарение на тях?… И отново прекрасен, прекрасен саундтрак!… Музиката на Max Richter е докосваща и всепроникваща… И вече звучи, докато си общувам с картините на статива… Други негови проекти >>
-
„The Untouchables“
Не ми се случва често да пиша за френско кино, а може би трябва, защото правят страхотни филми. The Untouchables (преведен като „Неразделните“) е поредното доказателство за това. Казват, че смешното и тъжното вървят винаги ръка за ръка, а в този филм са преплетени така великолепно и с фино чувство за хумор, че ти стига право в сърцето. Двама души, различни като олиото и водата, които принципно не би трябвало да се срещат, променят взаимно живота си в добро и лошо. Комичните ситуации деликатно поднасят една всъщност потресаваща съдба. Филмът е с много висок рейтинг в IMDb и е правен по истински случай.
