Уж филмовият ми филтър е доста ситен, а напоследък с потрес установявам, че на другия ден не помня какво съм гледала. Аз ли гледам много кино, така ли го правят вече? Ето какво успя да премине през мозъка ми тези дни: Sicario – нетипичен, бавен, наслагващ, тежък, разобличаващ, замислящ. Който гледа Narcos, със сигурност ще е запознат с темата. Много добър актьорски състав: Емили Блънт отдавна ми е любимка и мисля, че с разнообразието на ролите, които приема, само печели. А за Бенисио дел Торо какво да кажа освен, че не само е изключително даровит актьор, но и остаряването му отива. The Nice Guys – не мога да определя жанра освен като…

Напоследък всички въздишат по романтиката на „Me before you„, но на мен „Легендата за Тарзан“ някак по ми легна на сърцето. Батални сцени из джунглата, класически злодей и също тъй класически секси герой, страстна любов, битка за справедлива кауза, щипка чувство за хумор и накрая – Better love на Hozier. Все правилни съставки, поне за моя тип романс.

Красиво заснет филм, а зад красотата – тежки за смилане теми. Когато си намерил призванието си и си изключителен в това, което правиш, как избираш между страстта към работата и семейството? Цената, която трябва да платиш, е непоносимо висока, разкъсваща и унищожителна, и все пак – има неща, на които не можеш да обърнеш гръб, които те притеглят като магнит противно на всякакъв здрав разум… Иначе би изгубил същността си, смисъла, себе си… Великолепна роля на Жулиет Бинош, а идеята за пристрастяването към живота на ръба за втори път се прокрадва след The Hurt Locker.