-
Поезията на Atticus
Две от изненадите за таз’годишния ми рожден ден се оказаха със забавна противоположност: едната беше Pocketbook (вече официално съм причислена към електронно четящите), а другата – две невероятни книги с поезия, които ме очароваха и като съдържание, и като полиграфия.Ако трябва да опиша стила на Atticus, (който подобно на Банкси, се изявява само с творчеството си, без да разкрива самоличност), то може би „съвременно хайку“ доста би се доближило до усещанията ми, въпреки че не всички са кратки. Що се отнася до самите стихосбирки – ето така си представям, че трябва да изглеждат книгите днес, за да искам да ги притежавам на хартия в тази дигитална ера: пипнати, с внимание…
-
„Силвия“
Понякога се чудя защо продължавам да се ровя из дебрите на тъмната творческа душа и да гледам такива филми – депресивни, тежки, откровено драматични. Може би защото непрестанно търся потвърждение на собственото ми твърдение, че творците подсъзнателно привличат драмата в живота си, за да извличат муза от нея по един дивашки саморазрушителен начин – в лапите на зверски силни преживявания.. Може би. А може би защото знам, че в тези филми, които грижливо отбягваме, защото собственото ми ежедневие е достатъчно некрасиво, актьорите правят върхови роли.. Гуинет Полтроу прави най-добрата си роля досега – мрачна, твърде сериозна и трудно смилаема, точната дума за героинята й е self-distructive. Кой знае защо със…
-
„Кафе поеми“
“Канелено-фъстъчено кафе с дискретен аромат, мед от пчели, нощували в трапчинките на май, и малко бренди за невидим блясък, и канела, арабско орехче, сметани във наслада смела… И питаш запленен къде те водят в този омагьосан свят, но вече искаш името на всеки край да е безкрай…” Из “Кафепоеми”, Пламен Дойнов
-
„Only time“
„Who can say where the road goes where the day flows only time And who can say if your love grows as your heart chose only time Who can say why your heart sighs as your love flies only time And who can say why your heart cries when your love lies only time Who can say when the roads meet that love might be in your heart And who can say when the day sleeps if the night keeps all your heart Night keeps all your heart Who can say if your love grows as your heart chose only time And who can say where the road goes where…
-
Умира бавно този, който не пътува
„Умира бавно този… който не пътува, който не чете и не слуша музика, който не открива очарование в себе си. Умира бавно този… който разрушава себелюбието си, който отказва помощта, който не търси разнообразие. Умира бавно този… който се превръща в роб на навика, минавайки всеки ден по същите пътеки, който не рискува да се облече в различен цвят и не разговаря с непознати. Умира бавно този… който бяга от страстта и водовъртежа на чувствата, които връщат блясъка в очите и спасяват тъжните сърца. Умира бавно този… който не променя живота си, когато е недоволен от работата или любовта си, който не рискува сигурността за неизвестното, за да преследва една…
