-
Артистично прегаряне
Да изисквам от себе си непрекъснато надграждане като творец с убийствените темпове на света, в който живеем, е смазваща преса. Това е хамстерско колело от нова величина, защото експлоатира способността да създаваш и я превръща във фабрика за съдържание със съмнителна стойност.
-
За зрялата женственост – с любов и милост
Нека започна с това: никоя жена не трябва да се срамува от истинската си възраст. Нито от решенията, които взима за себе си, когато знае, че са правилните за нея, дори да са непопулярни в очите на околните. Това лято ставам на 50. Голяма работа. Или изобщо. Но е повод най-после да поразсъждавам над някои теми, с които започнах да се сблъсквам напоследък. Табута и срам на средната възраст Едно време, когато хората едва са доживявали до 50, то, да, на тези години си бил антика. В днешните реалности, на 50 животът тепърва започва. Защо тогава ние, жените, все още се сблъскваме с куп възрастови клишета и сме така ужасени…
-
Откровено за художническия живот
Работната 2024 година се получи много различна, и то съвсем целенасочено. В края на 2023 вече се чувствах толкова преуморена от всичко, несвързано с творческия процес, че се реших на своеобразен сабатикъл от продажбите и социалните мрежи (от януари до август), пътувах много, творих на спокойствие, зареждах се, създавах идеи за предстоящата изложба „Сред звездите“, изобщо, живях пълноценно. Естествено, през тези месеци, ме спохождаха и връхлитаха стотици мисли за художническия ми живот и някои от тях улових тук. Тъй като съм поуморена и от филтрирането през годините и съм в период, в който за мен е все по-важно да съм максимално себе си, споделям ги такива, каквито идваха към мен.…
-
Даровете на лятото
Животът, казват, е това, което си направиш. Тази година, след дълъг период на центрофугиране, най-после имам усещането, че избирам това, което е най-добро за мен, с любов към себе си, с пълното съзнание, че моите избори и подход към работата и живота като цяло, макар желани от много хора, не са особено популярни, освен може би в средите на дигиталните номади и тук-там на смелите самонаети като мен. Да, това лято съм повече номад, отколкото когато и да било досега. За мен откъсването от абсолютната идентификация с работата дава свобода, която е път към обогатяване, зареждане, разширяване на хоризонтите, виждане на свят, придобиване на друга перспектива към мен самата. …Гледам…
-
Излизане от матрицата
Последните няколко години наблюдавам с тъга и умора, че усилията, които полагам на ежедневна база да поддържам страницата във фейсбук, съвсем не постигат желаните резултати, необходими да функционирам като художник на свободна практика. Като човек който прави почти всичко сам, това означава, че отделям огромно количество време, енергия и мисловен ресурс да измислям “какво да пускам всеки ден”, за да поддържам “жива” страницата. То не са инвестиране в скъпи продукти, фото сесии, сценарии за видео, заснемане на видео кадри, монтиране, планиране на публикации, измисляне на текстове към тях… И всичко това, за да го видят десетте ми (от 20К) заклети фенове (благодаря ви от сърце за подкрепата), защото така “работи”…
